Шадоу стрийт 77 [bg]

Взе одеяло от гардероба в спалнята. Беше от микрофибър, меко като козина, но доста здраво. Потърка го в лицето си. Миришеше на жилетка от камилска вълна, една от любимите миризми на Мики.

Широко отворените сини очи на Джери изглеждаха по-сини в смъртта, отколкото в живота. Мики имаше светлокафяви очи. Тези на майка им бяха зелени. Мики не знаеше какви са били очите на бащите им. Бащите им бяха анонимни донори на сперма.

След като премести трупа от креслото върху одеялото, Мики прерови джобовете на брат си. Взе портфейла, телефона и монетите. Монетите бяха затоплени от тялото на Джери.

Мики уви мъртвеца в одеялото. Стегна ъглите с две от вратовръзките си.

На излизане от кабинета затвори вратата зад себе си. В момента, в който погледна часовника си, на вратата се звънна.

Маникюристката Людмила, която го посещаваше два пъти месечно, беше пристигнала. Тя беше руска емигрантка, към петдесет и пет годишна, тъмнокоса и с ярка външност.

Говореше английски добре. Бяха се уговорили обаче да не приказва, освен когато му благодари за плащането. Всеки разговор би му отнел донякъде удоволствието от маникюра.

След смъртта на майка си Мики беше присъединил основната баня към спалнята за гости. Никога не приемаше посетители за пренощуване.

Огромната баня имаше стени и таван от бял мрамор, плотове от черен гранит и шахматен под от бял мрамор и черен гранит. Имаше стол за спа процедури, ваничка за вода, маса за масаж и сауна, облицована с кедрово дърво.

Мики се облегна на спа стола. Натопи босите си крака в топлата вода. Във ваничката имаше ароматни соли.

Докато Людмила се грижеше за ръцете му, Мики затвори очи. Скоро престана да бъде мъж и се превърна единствено в десет връхчета на пръстите. Звукът от пилата беше симфония. Опиваше се от аромата на чистите изпилени нокти. И най-обикновеното удоволствие можеше да прерасне в екстаз, ако му се отдадеш напълно.

Възприятията са всичко. Съществуват единствено те.