Игри на злото [bg]

Косата на мъжа беше посивяла и твърде дълга. Беше гладко обръснат и на лицето му се беше запечатал израз на пълна изненада.

— Оръжието на убийството?

— Не сме го намерили още — отвърна през рамо Кийтс.

Ким се наведе напред, за да срещне погледа на фотографа от криминологията. Той кимна утвърдително в знак, че е направил всички необходими снимки на тялото, и насочи обектива си към кучето.

Инспекторката внимателно повдигна подгизналата тениска на жертвата. Повечето кръв беше изтекла само от една от раните.

— Допускам, че фатална е била най-високо разположената рана — добави Кийтс, — и преди да попиташ, ще ти кажа, че оръжието най-вероятно е кухненски нож с острие, дълго десет-дванайсет сантиметра.

— Едва ли е далече — продума Ким, сякаш на себе си.

— Защо смяташ така? Може да е навсякъде. Убиецът може да го е отнесъл със себе си.

Инспекторката поклати глава.

— Прилича на планирано: късно вечер, тъмна уличка… В същото време се усеща настървение. Това е емоционално нападение. Първата рана го е убила, но са последвали още няколко — на принципа „умри, умри!“.

Тя продължи да се взира в трупа, долавяйки озлоблението на нападателя, което сякаш продължаваше да се носи във въздуха наоколо.

После вдигна глава.

— По време на престъплението убиецът е заслепен от ярост, но после адреналинът спада и тогава какво?

Брайънт продължи логиката на мисълта й:

— Осъзнава какво е извършил, вижда ножа в ръката си и изпитва желание да се отърве от него възможно най-бързо.

— Намушкването говори за личен мотив, Брайънт. Подобно убийство изисква почти интимна физическа близост.

— Може да е започнало като грабеж, а после нещата да са загрубели. Жертвата няма портфейл у себе си.

Ким не удостои с коментар последната забележка и се отпусна на земята отляво на тялото. Легна на една страна и изпъна крака успоредно с тези на жертвата. През дрехите си усети как леденият, груб чакъл се впи в тялото й.

Кийтс я измери с поглед и поклати глава.

— О, Брайънт, сигурен съм, че всеки ден с нея е истинско предизвикателство.

— Направо ти е бедна фантазията, Кийтс.

Ким не им обърна внимание. Вдигна ръка и замахна към мъртвеца, сякаш го намушкваше. Траекторията на замаха й показа, че от подобна позиция раната би се паднала в средата на гръдната кост. Опита втори път с леко завъртане, но въображаемият удар отново не съвпадна със смъртоносното поражение.

Ким се смъкна малко по-надолу и направи следващ опит. Замахът й и този път свърши на повече от два сантиметра от раната.

Инспекторката се свлече още по-надолу, все така легнала успоредно до трупа. Затвори очи, за да игнорира любопитните погледи наоколо. Мнението на другите не я интересуваше.

Помисли си за Дейзи Дън, застанала насред онова противно мазе. Спомни си уплашеното, треперещо дете, облечено в дрешка, избрана от баща му. Този път замахът й беше движен от истински гняв. От яростта на човек, готов да убива. Отвори очи и се надигна да погледне. Показалецът й сочеше точно в смъртоносната рана.