Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Чарли изглежда вече беше в добро настроение, когато се прибра. Дори не се държа грубо с Едуард, както обикновено правеше. Едуард се извини от вечеря, както винаги. Звукът от вечерните новини се носеше от другата стая, но се съмнявах, че Едуард наистина гледа. След като омете три порции, Чарли сложи краката си на празния стол и скръсти доволно ръце пред издутия си стомах.
— Беше чудесно, Бела.
— Радвам се, че ти хареса. Как беше на работа? — той беше ял прекалено концентрирано, за да завържа разговор докато се хранехме.
— Някак мудно. Всъщност, дяволски мудно. С Марк играхме карти през по-голямата част от следобеда — призна той ухилен. — Спечелих, деветнадесет ръце на седем. И после говорих по телефона с Били за известно време.
Опитах да запазя изражението си същото.
— Как е той?
— Добре е. Шевовете му го притесняват малко.
— Оу, това е лошо.
— Да. Той ни покани да му идем на гости този уикенд. Мисли да покани и семейство Клиъруотър и семейство Ълий също. Нещо като парти за плейофите…
— Хъх — беше гениалният ми отговор. Но какво можех да кажа? Знаех, че няма да ме пуснат да ида на върколашко парти, дори и с наблюдаващ ме родител. Зачудих се дали Едуард ще има някакъв проблем с отиването на Чарли до Ла Пуш. Или щеше да предположи, че понеже Чарли прекарваше доста време с Били, който беше просто човек, баща ми няма да е в опасност?
Станах и събрах чиниите без да поглеждам Чарли. Сложих ги в мивката и пуснах водата. Едуард се появи тихо и взе кърпата за съдове.
Чарли въздъхна и се предаде за момент, макар че си представих как ще подхване пак темата, когато останехме сами. Той се изправи на крака и се насочи към телевизора, както всяка друга вечер.
— Чарли — каза Едуард с разговорен тон.
Чарли се спря по средата на малката кухня.
— Да?
— Бела казвала ли ти е, че родителите ми й подариха самолетни билети за последния й рожден ден, за да може да посети Рене?
Изпуснах чинията, която миех. Тя отскочи от тезгяха и изтрака шумно, падайки на пода. Не се счупи, но изпръска стаята и нас тримата със сапунена вода. Чарли изглежда дори не забеляза.
— Бела? — попита той с изненадан глас.
Задържах очите си на чинията като оправях бъркотията.
— Ами да, подариха ми.
Чарли преглътна силно и очите му се свиха като се обърна пак към Едуард.
— Не, не е споменавала.
— Хмм — промърмори Едуард.
— Има ли причина, поради която го спомена? — попита Чарли с твърд глас.
Едуард сви рамене.
— Крайният им срок наближава. Мисля, че би наранило чувствата на Есме, ако Бела не използва подаръка й. Не че би казала нещо.
Зяпнах Едуард невярващо.
Чарли помисли за минута.
— Сигурно е добра идея да посетиш майка си, Бела. Тя много ще се зарадва. И съм доста изненадан, че не си казала нищо за това.
— Забравих — признах аз.
Той се намръщи.
— Забравила си, че някой ти е подарил самолетни билети?
— Мхм — промърморих неясно и се обърнах пак към мивката.
— Забелязах, че каза че срокът им изтича, Едуард — продължи Чарли. — Колко билета са й подарили родителите ти.
— Само един за нея… и един за мен.
Чинията, която изпуснах този път, се приземи в мивката и не създаде чак такъв шум. Лесно можех да чуя острата заплаха във издишването на баща ми. Кръвта нахлу в лицето ми, причинено от яд и раздразнение. Защо Едуард правеше това? Гледах гневно мехурчетата в мивката, паникьосана.
— Това не подлежи на разискване! — Чарли внезапно се разядоса, крещейки думите.
— Защо? — попита Едуард, гласът му бе наситен с невинна изненада. — Ти току-що каза, че е добра идея тя да види майка си.
Чарли го пренебрегна.
— Няма да ходиш никъде с него, млада госпожице! — изкрещя той. Завъртях се, а той ми размахваше пръст.
Гневът препусна автоматично в мен, инстинктивна реакция на тона му.
— Не съм дете, татко! И вече не съм наказана, помниш ли?
— О, не, наказана си. От сега.
— Защо?
— Защото аз така казвам!
— Трябва ли да ти напомням, Чарли, че вече легално съм пълнолетна?
— Това е моята къща — ще спазваш моите правила!
Погледът ми стана леден.
— Щом така искаш. Искаш ли да се изнеса тази вечер? Или мога да остана няколко дни, за да си стегна багажа?
Лицето на Чарли стана мораво червено. Веднага се почувствах ужасно, задето съм използвала коза с изнасянето. Поех си дъх и се опитах да поддържам тона си по-приемлив.
— Ще си понеса наказанието без оплаквания, когато съм сгрешила, татко, но няма да търпя предразсъдъците ти.