Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Осъзнаваш ли, че на тези скоро ще им изтече срокът? — попита той, подавайки ми хартията. Беше друг от подаръците — ваучерът за самолетни билети, който Есме и Карлайл ми бяха дали, за да мога да посетя Рене във Флорида.
Поех си дълбоко дъх и отговорих с равен глас.
— Не. Всъщност съвсем бях забравила за тях.
Изражението му внимателно ведро и позитивно; нямаше и следа на някаква емоция, когато той продължи.
— Е, все още имаме малко време. Вече си свободна… и нямаме планове за този уикенд, тъй като отказа да дойдеш на бала с мен. — Той се ухили. — Защо да не отпразнуваме свободата ти така?
Ахнах.
— Като отидем до Флорида?
— Каза нещо за границите на Северна Америка.
Погледнах го свирепо и подозрително, опитвайки се да разбера откъде му беше хрумнало това.
— Е? — настоя той. — Отиваме ли да видим Рене или не?
— Чарли никога няма да ми позволи.
— Чарли не може да ти забрани да посетиш майка си. Тя все още ти е главен попечител.
— Никой няма попечителство над мен. Аз съм пълнолетна.
Той се усмихна ослепително.
— Именно.
Премислих го за една кратка минута, преди да реша дали си заслужаваше да водя тази битка. Чарли щеше да бъде бесен — не защото щях да ида да видя Рене, а защото Едуард щеше да дойде с мен. Чарли нямаше да ми говори с месеци и сигурно накрая пак щях да бъда наказана. Определено бе по-умно изобщо и да не отварям дума за това. Може би след няколко седмици като подарък за завършването или нещо такова.
Но идеята да видя майка си сега, а не след седмици, беше трудна за устояване. Беше минало толкова време откакто бях видяла Рене. И дори по-отдавна откакто я бях видяла в приятни условия. Последния път, когато бях с нея във Финикс, прекарах цялото време в болнично легло. Последния път, когато тя беше дошла тук бях изпаднала малко или много в кататония. Не бяха точно най-добрите спомени, с които да я оставя.
И може би, ако тя видеше колко съм щастлива с Едуард, щеше да каже на Чарли да се успокои.
Едуард изследваше внимателно лицето ми, докато го обмислях.
Въздъхнах.
— Не този уикенд.
— Защо не?
— Не искам да се карам с Чарли. Не и толкова скоро след като ми е простил.
Веждите му се сключиха.
— Мисля, че този уикенд е идеален — промърмори той.
Поклатих глава.
— Някой друг път.
— Не си единствената затворена в тази къща, нали знаеш — смръщи ми се той.
Подозрението ми се върна. Този тип поведение не беше типичен за него. Той винаги беше толкова невъзможно себеотрицателен; знаех, че това ме разглезваше.
— Можеш да отидеш, където поискаш — изтъкнах аз.
— Светът навън не представлява интерес за мен, ако съм без теб.
Завъртях очи при преувеличението му.
— Сериозен съм — каза той.
— Нека се заемем със света навън полека, става ли? Например, можем да започнем с филм в Порт Анджелис…
Той простена.
— Няма значение. Ще говорим за това по-късно.
— Няма за какво друго да говорим.
Той сви рамене.
— Добре, тогава нова тема — казах аз. Почти бях забравила тревогите си от този следобед — това ли беше намерението му? — Какво видя Алис днес на обяд?
Очите ми бяха фиксирани на лицето му, като заговорих, изучаващи реакцията му.
Изражението му бе спокойно; само топазените му очи леко се стегнаха.
— Тя видя Джаспър на странно място, някъде на югозапад и мисли, че е близо до някогашното му… семейство. Но той няма съзнателни намерения да се връща. — Той въздъхна. — Това я тревожи.
— Оу — това нямаше нищо общо с онова, което очаквах. Но, разбира се, беше нормално Алис да следи бъдещето на Джаспър. Той беше нейната сродна душа, истинската й половинка, макар че не бяха с толкова крещяща връзка, както Розали и Емет.
— Защо не ми каза преди?
— Не знаех, че си забелязала — каза той. — Във всеки случай, сигурно не е нищо важно.
Въображението ми бе плачевно извън контрол. Имах съвсем нормален следобед и бях извъртяла нещата така, че да изглежда, че Едуард не се държи нормално и се опитва да скрие нещо от мен. Имах нужда от терапия.
Слязохме долу, за да си пишем домашните, просто за всеки случай, ако Чарли се прибереше по-рано.
Едуард свърши за минути; аз усилено се бъхтех над висшата математика, докато не реших, че е време да приготвя вечерята на Чарли. Едуард ми помагаше, правейки физиономии на суровите съставки — човешката храна за него беше меко казано отвратителна. Направих говеждо Строганов по рецептата на баба Суон, защото се опитвах да се подмажа. Не беше сред любимите ми, но щеше да се хареса на Чарли.