Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Пресякохме екватора и докато насочвахме ветрилата на юг и югозапад, загубихме от очи Полярната звезда. След дълго плаване достигнахме при 23°30′ южна ширина страната Версин23. Тя е свързана с оная земя, където на 8°30′ същата ширина е разположен нос Аугустин. Тук се снабдихме богато с кокошки, батати и с едни плодове, които наподобяват шишарки24, но са сладки и отлични на вкус, със захарна тръстика и с месо от анта25, което наподобява краве месо. Направихме също много изгодна за нас сделка. За една въдица или нож ни даваха по пет до шест кокошки, за един гребен — по две гъски, за едно малко огледало или ножици ни предлагаха по толкова много риба, че с нея можеха да се нахранят десет души. За една хлопка или панделка местните жители ни носеха пълна кошница с батати. Това е растение с грудки, които приличат на нашето цвекло, а имат вкус на кестени. Много изгодно разменяхме единични карти за игра. Самият аз получих за един поп шест кокошки и островитянинът, който ми ги даде, си мислеше при това, че ме е надхитрил.
По пладне слънцето се издигаше в зенита си и жегата ни измъчваше много повече от преди.
В страната Версин изобилствуват блага от всякакъв вид, на големина е колкото Испания, Франция и Италия, взети заедно. Владение е на краля на Португалия.
Местните жители не са християни, но не се прекланят пред идоли. Инстинктът е единственият им закон. Живеят много дълго, мнозина достигат 125 до 140 години. И мъжете, и жените изглеждат като нас, но ходят напълно голи. Жилищата им представляват продълговати колиби, които се наричат „буи“. Спят на големи памучни мрежи26, двата края на които са завързани за дебели греди. В такава колиба понякога живеят по сто мъже заедно с жените и децата си и там по всяко време се чува оглушителен шум.
Тук лодките се наричат кану и са направени от един ствол, издълбан с помощта на остър камък. Камъкът замества за местните жители желязото, което не им е познато. В едно кану често се побират по 30–40 души. Когато човек погледне как гребат тези тъмнокожи и голи островитяни, би могло да му се стори, че вижда моряците по Стикс27.
Мъжете и жените са стройни и ходят голи. Понякога ядат човешко месо, но само когато пленят неприятели. Правят го не защото им е вкусно, а защото се подчиняват на един обичай, възникнал по следния начин: враговете на това племе убили единствения син на една старица. Наскоро след това заловили убиеца и го довели при старата жена. За да отмъсти за сина си, тя се нахвърлила върху него и разкъсала рамото му със зъби. Все пак на този боец му провървяло в нещастието: успял да се изкубне от ръцете на разярената старица и да се върне при своето племе. Той показал следите от зъбите по рамото си и накарал другите да повярват, че неприятелите са искали да го разкъсат. За да не им отстъпят по жестокост, неговите събратя от племето решили да изяждат заловените в бой пленници. Оттогава, и другите племена започнали да постъпват така.
Човекоядците не изяждат неприятелите си незабавно, а нарязват труповете им и ги разпределят между най-храбрите. Всеки взема своя къс, отнася го у дома си, опушва го и през осем дни си отрязва и изпича по едно парче. Това ми разказа Хуан Карвахо, нашият щурман. Карвахо бе прекарал четири години в страната Версин.
(липсваща картинка???)
Жители на източното крайбрежие на Южна Америка:
А — индианец, украсен с пера; Б — момче с ударен инструмент; В — туземец държи клон банани; Г — патагонец, който се опитва е помощта на стрела да извади рибя кост, заседнала в гърлото му
Местните жители не са черни, а с маслинен цвят на кожата. Както мъжете, така и жените татуират телата и лицата си с най-странни и разнообразни шарки. Те са с остригани глави и без бради. Около хълбоците си носят препаска от пера на папагал. Това им придава странен, дори смешен вид. На долната устна на почти всички мъже са пробити по три дупки, в които са пъхнати малки кръгли камъчета. Жените и децата избягват това неудобно украшение.
В тази страна има безброй папагали. Срещу едно малко огледало ние получавахме осем или десет от тези пъстри птици. Видяхме също така и лемури. Те са много хубави, жълти и приличат на лъвове, само че са много дребни. Освен това се мярнаха свине, на които, както ни се стори, пъпът беше на гърба28, а също така някакви едри птици без език и с човки като лъжици.29
23
Бразилия. Б.пр.
24
Ананас. Б.пр.
25
Тапир. Б.пр.
26
Така наречените хамаци — тази дума от моряшки език се е запазила и до днес. Б.пр.
27
Реката в подземното царство. Б.пр.
28
Карибска дива свиня. Б.пр.
29
Лопатарки. Б.пр.