Искровете (Историко-географски очерк)

По времето на Юстиниана (483–565) или в късната римска епоха градът Германия вече е бил епископски център и ведно със Сердика, Пауталия, Наисос (Ниш) и Ремесияна (Бяла паланка) — един от главните центрове на Средиземна Дакия. Той е отстоял по права линия само на десетина километра от неизвестното селище при Надарица. Двата града трябва да са били свързани с друм. Такъв съществува и до днес през естествения проход покрай рекичката Лакатица, ала той не е бил граден по римски образец. Това още не предрешава въпроса. Защото и другият, вече споменат друм от „калето“ между Продановци и Доспей, връз Шишманов връх и Сухарево към отвъдното Сапарево — някогашната Германия, също не е строен по римски образец. Такъв скъп друм е бил излишен. Ала той върви по билото, както повечето военни пътища в римско време, и явно е свързвал легионерите от гарнизона край Продановци с военния кастел Рулу при днешното Сапарево. Впрочем двата пътя са се сливали някъде по северното било на Лакатишка Рила, преди да се спуснат към полето. Те се сливат и днес. Но никой не би тръгнал, макар и преди петнадесет века, по билото на Лакатишка Рила, за да стигне от Продановци до Сапарево, щом може да използува по-краткия и сложен път през Клисурския проход. Никой освен някой римски военачалник със своите легионери.

Клисурският проход не е бил използуван и от друг важен римски път, който е свързвал Цариград с Адриатика. За него споменава Христо Семерджиев, историкът на Самоков. Минавал е „през градището Баткун срещу Сараньово, през Габровица, Костенец, Махалата, местността Сефер чешме, Пашаница, Лакатица, Сапаревска баня за към Дупница“. Под Пашаница местният историк разбира долината на Искровете, както повечето автори от едно по-старо поколение. Лакатица означава проходът покрай едноименната река. Тъкмо през този проход е минавал пътят, който е свързал неизвестния изчезнал град при Надарица с някогашната Германия. И понеже Самоков не е съществувал в онова време, съвсем излишно е било за римския друм от Цариград до Адриатика да минава през Пашаница и Лакатица вместо през Клисурския проход, ако в долината на Искровете не е имало важно поселище — изчезналият град при Надарица.

Възможно е и Клисурският проход да е бил използуван за път в онова време. Случайни бележки на древни пътешественици в нашите земи дават повод на Йордан Иванов да смята, че от Кюстендил за Самоков пътят през Дупница е бил двоен, като се е разделял между Цървени бряг (главно място за конак) и местността „Бинеко“ в Разметаница. Според него, по-старо и по-пряко е съобщението Дървени бряг — Яхиново — Бинеко.

Оттам е минавал и римският път по Струма, който е съединявал някогашната Скаптопара (Благоевград) с предишния голям град Стоб над река Рила, а сетне, възвивайки по северните склонове на планината, е стигал до град Германия. Доскоро личеше, а може би и днес още личи как е бил прорязан тоя друм по хълмовете над местността „Таушаница“. Ако римският път е вървял все през северните склонове на планината, преди да мине през Германия, той може да е продължавал на изток и през Клисурския проход.