Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Както и Ахил — отбеляза Бийн.
— Макар да не практикува вече научната си дейност, има неща, които знае, а дълго не е бил в състояние да каже.
— И все още не може.
— Боли го да ги казва, но това не означава, че не може да ги сподели поне веднъж с човек, който най-много се нуждае да ги знае.
— И кой е той?
— Аз — каза Петра.
— Не съм ли аз? — засмя се Бийн.
— Ти няма нужда да знаеш. Решил си да умреш. Аз обаче искам да знам, защото смятам нашите деца да живеят.
— Петра, аз не мисля да имам каквито и да е деца. Никога.
— За щастие мъжът никога не го мисли.
Тя се съмняваше, че някога ще убеди Бийн да промени мнението си, но е малко късмет неконтролируемите емоции на младия мъж биха могли да свършат това, което разумната дискусия изобщо не бе в състояние да постигне. Каквото и да мислеше за себе си, Бийн беше човешко същество и без значение към какъв биологически вид принадлежеше, определено спадаше към бозайниците. Съзнанието му можеше да казва „не“, но тялото щеше да крещи „да“.
Разбира се, ако изобщо съществуваше млад мъж, който да противостои на нагона си, това беше Бийн — една от причините, поради които тя го обичаше, защото бе най-силният мъж, когото познаваше. Може би само Ендър Уигин бе по-силен, но той си бе отишъл завинаги.
Тя го целуна отново и този път и двамата се справиха някак по-умело.
5. Камъни на пътя
От: ПУ
До: ТУ
Относно: Какво правиш?
Икономка? Няма да ти позволя да постъпиш на работа в Хегемонията, определено не като икономка. Да ме посрамиш ли се опитваш? Така в очите на всички ще изглежда, че: А.Собствената ми майка работи при мен; и Б.Собствената ми майка работи за мен като прислужница? Защо отказа възможността, която ти предложих?
От: ТУ
До: ПУ
Относно: змийски зъб
Ти винаги си така внимателен и все ми предлагаш интересни неща. Да обхождам колонизираните светове, да се взирам в стените на апартамент с добра климатична инсталация… Ти си единственият на зелената Божия земя, който мисли, че съм твърде глупава, за да бъда друго освен бреме на шията ти. Но, моля те, не мисли, че те критикувам. Аз съм съвършената, изцяло предана майка. Зная колко добре се играе това по телевизията.
Когато Вирломи получи съобщението на Суриявонг, тя веднага разбра каква опасност я грози, но се радваше, че има причина да напусне обкръжението на Хегемона.
Първо мислеше да остане още малко заради самия Суриявонг. Неговото безумно влюбване в нея я натъжаваше.
Разбира се, тя го харесваше и му бе благодарна — той бе човекът, който вярно разбра как да действа, без да му бъде казано. С негова помощ тя избяга от Индия под носа на войниците, които едва не свалиха хеликоптерите на Хегемонията. Беше умен, забавен и добър, тя се възхищаваше на начина му на работа с Бийн при командването на тяхната зверски лоялна войска, защото провеждаха нападение след нападение с цената на малко ранени и без загуба на животи.
Суриявонг притежаваше всичко, което Военното училище можеше да даде на своите възпитаници. Той беше дързък, находчив, бърз, смел, умен, безмилостен и въпреки това състрадателен. И виждаше света с други очи, за разлика от западняците, които за всичко слушаха хегемона.
Освен това се бе влюбил в нея. Тя също го харесваше твърде много и не би го засрамила с отблъскване на опитите му за сближаване, защото той изобщо не правеше такива. Въпреки това не го обичаше. Беше твърде млад за нея, твърде… какъв? Твърде напрегнат за своите задачи. Твърде силно желаещ да угоди. Твърде…
Досаден.
Това беше. Дразнеше я привързаността му към нея. Неговото непрекъснато внимание. Следенето му с очи на всяко нейно движение. Хвалбите му за нейните най-често тривиални постижения.
Не, не биваше да се самозалъгва. Тя се отегчаваше от всеки, и то не защото бъркаха нещо, а защото тя не беше на мястото си. Тя не беше войник. Стратег, да, дори лидер, но не в сражение. В Рибейрау Прету никой не би я последвал никъде, а и Вирломи нямаше къде да ги поведе.
Как можеше да се влюби в Суриявонг? Той бе щастлив от живота, който имаше, а тя бе нещастна. Всичко, което я правеше по-щастлива, би направило него по-малко щастлив. Какво бъдеще имаха заедно?
Той я обичаше и мислеше за нея при завръщането си обратно от Китай с Ахил, ето защо я бе предупредил да се махне, преди да са пристигнали. Постъпката му бе благородна, така че тя отново му бе благодарна за всичко. Благодарна, че по всяка вероятност спаси живота й. Както и че повече няма да се вижда с него.