Сянката на марионетките

— Амбул, нуждая се от неговата помощ — настоя Бийн. — Нуждая се от закрилата на Мюсюлманския съюз. Това е едно от малкото места на Земята, което не е податливо нито на натиска на Китай, нито на ласкателството на Хегемонията.

— Да, но са го постигнали, защото не допускат в своя кръг нито един немюсюлманин.

— Аз не искам да бъда в кръга. Не искам да зная техните тайни.

— Напротив, искаш — възрази Амбул. — Защото, ако не искаш, ако нямаш пълното им доверие, ти изобщо няма да имаш властта да направиш нещо в техните граници. Немюсюлманите са официално напълно свободни, но на практика само пазаруват и си играят на туристи.

— Тогава ще приема тяхната вяра — заяви Бийн.

— Дори не се шегувай с това — предупреди го Амбул. — Те приемат твърде насериозно своята религия и да се говори за приемане на тяхната вяра като на шега…

— Амбул, това ни е ясно — намеси се Петра. — Аз също съм приятелка на Алай, но ти забелязваш, че Бийн не изпраща мен.

Амбул се засмя:

— Нали нямаш предвид, че мюсюлманите ще загубят уважението си към Алай, ако той се остави да му влияе една жена? Пълното равноправие на половете е една от шестте точки, които сложиха край на Третия велик джихад.

— Искаш да кажеш на Третата Световна война.

— Войната за всеобща свобода — каза Петра. — Така я наричат в арменските училища.

— Защото Армения има предразсъдъци към мюсюлманите — поясни Амбул.

— Да, единствената нация от фанатици, останала на Земята — отвърна мрачно Петра.

— Слушай, Амбул, ако е невъзможно да се стигне до Алай, аз просто ще измисля нещо друго — примири се Бийн.

— Не съм казал, че е невъзможно — възрази Амбул.

— Точно това каза — намеси се Петра.

— Аз съм възпитаник на Военното училище — напомни Амбул. — Там имахме часове по правене на невъзможното. Имам шестици по този предмет.

— Но не си го завършил, нали? — усмихна се Бийн. — Тогава какви са ти шансовете за успех?

— Откъде можех да знам, че причисляването към твоята армия в училище ще съсипе целия ми живот?

— О, престани да хленчиш — посъветва го Петра. — Ако си бил от най-добрите възпитаници на Училището, сега щеше да бъдеш в някой китайски лагер за повторно обучение.

— Виждате ли? — ухили Амбул. — Пропуснал съм да придобия всякакъв опит.

Бийн му подаде лист хартия.

— Отиди там и ще намериш самоличността, от която се нуждаеш.

— В комплект с холографска лична карта? — усъмни се Амбул.

— Тя ще се настрои към теб още при първо използване. Съпроводена е с инструкции. Използвал съм ги преди.

— Кой ги прави тези неща? — попита Амбул. — Хегемонията ли?

— Ватикана — отвърна Бийн. — Това са последните ми дивиденти от службата ми при един от техните тайни агенти.

— Добре — съгласи се Амбул.

— Тя ще ти осигури достъп до Дамаск, но не и до Алай, защото при него ще стигнеш само с истинската си самоличност.

— По-скоро с ангел, който да върви пред мен, и писмо с препоръка от самия Мохамед.

— Ватикана разполага и с тези неща — пошегува се Петра. — Но ги дава само на най-кадърните си хора.