Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Защото знаеше, че китайците няма да ги оставят вечно на спокойствие. Средното кралство не вярваше в търпението. Каквото и да притежаваха, те го правеха китайско или го разрушаваха. Засега бяха прекалено заети, за да се занимават с обикновените хора, но скоро щяха да победят навсякъде и да обърнат внимание на Индия. Тогава ботушът щеше да стъпи тежко върху вратовете на обикновените хора, щяха да последват въстание след въстание, бунт след бунт, но никое от тях нямаше да успее. Мирната съпротива на Ганди бе подействала срещу потисник със свободна преса. Сега Индия щеше да въстане със сила, а Китай щеше да потуши въстанията едно по едно с кръв и ужас.
„Народът трябва да бъде събуден вече от дрямката си, докато отвъд границите на Индия все още има съюзници, които биха могли да му помогнат, а китайците все още са прекалено заети и не дръзват да посветят прекалено много ресурси на окупацията.
Аз ще доведа войната до домовете им, за да ги спася като нация, като народ и като култура. Ще доведа тази война до домовете им, докато все още съществува шанс за победа, за да ги спася от друга война, от която няма да има никакъв резултат освен отчаяние.“
Безсмислено бе да се пита доколко е морален планът й, защото все още не бе измислила как да го осъществи.
Идеята й даде едно дете.
Тя го видя да играе с група връстници привечер в коритото на пресъхнала река. В сезона на мусона тази река щеше да бъде буен стремителен поток, сега беше просто ивица камъни в канал.
Детето, може би седем-осемгодишно момче (или по-голямо, но недоразвито от гладуване), не приличаше на останалите. То не се присъединяваше към тях в тичането и викането, в бутането и преследването, а се клатушкаше насам-натам. Отначало Вирломи помисли, че е сакато, но не беше. Особената му походка се дължеше на ходенето му направо през камъните на речното корито — малкият трябваше да внимава как стъпва и да пази равновесие.
От време на време се навеждаше и взимаше нещо. Малко по-късно, го оставяше обратно долу. Тя се приближи и видя, че е взело камък, а когато го остави обратно долу, камъкът беше просто камък сред камъни.
Какъв бе замисълът на задачата, върху която момчето работеше така съсредоточено?
Тя отиде до коритото на реката, но доста далеч зад момчето, и се загледа в него — то се отдалечаваше в сгъстяващия се мрак с навеждане и изправяне, навеждане и изправяне.
„Момчето претворява в действие моя живот — помисли си тя. — Работи съсредоточено върху своята задача, отдава й се изцяло, пропуска игрите на своите другарчета, въпреки това с нищо не променя света.“
Докато наблюдаваше речното корито, където се движеше, момчето, откри, че може да проследи пътя му. Видя го не защото бе оставило следи, а защото камъните, които избираше, бяха по-светли от останалите и като ги оставяше най-отгоре, маркираше трепкаща линия от светлина насред речното корито.
Това всъщност не правеше работата по-малко безсмислена. Ако не друго, бе още едно доказателство. Какво роля би могла да изпълнява една такава линия? Фактът, че има видим резултат, превръщаше старанието му в още по-трогателно, защото когато дойдеха дъждовете, камъните отново щяха да бъдат разхвърляни. Можеше ли тази пунктирана линия от по-светли камъни в речното корито да промени нещо преди настъпването на дъждовете?
Изведнъж отношението й към тази работа се промени. Момчето не маркираше линия. То изграждаше каменна стена.
Не, това беше абсурдно. Стена, чиито камъни са отдалечени на цял метър един от друг? Стена, която не надвишаваше височината на един камък?
Стена, изградена от камъните на Индия. Взети и оставени обратно долу почти на мястото, където са били намерени. Но течението на реката щеше да е различно заради построената стена. Така ли бе започнал строежът на Великата китайска стена? Едно дете, маркиращо границите на своя свят?
Тя се върна в селото и в къщата, където бе нахранена и където щеше да прекара нощта. Не каза нищо на никого за детето и за камъните. Всъщност скоро се замисли за други неща и не се сети да попита някого за странното момче. Нито сънува камъни тази нощ.
Но на сутринта, когато се събуди, занесе двете стомни на обществения геран, за да помогне на домакините си, видя камъни, изметени от пътя в канавката, и си спомни за момчето.
Вирломи остави стомните от едната страна на пътя, взе няколко камъка и ги занесе до средата му. Пусна ги там, върна се за още и ги подреди в прекъсната линия пряко на пътя.
Занесе само няколко дузини камъни и приключи. Изобщо не приличаше на преграда. И все пак беше стена.
Взе стомните и отиде до герана.