Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Да се надбягваме около езерото — предложи той и двамата затичаха.
Но какво надбягване е това, когато състезателите изобщо не си пускат ръцете, а победителят изтегля, смеейки се, победения отвъд финалната лента?
Бийн се държеше по детски, защото нямаше представа как да се държи като мъж, ето защо Петра се зае да му помогне. Тя се пресегна и притегли ръцете му около кръста си, После се повдигна на пръсти и го целуна. Най-вече по бузата, защото той се отдръпна малко, но все пак си беше целувка. След миг колебание Бийн я притегли по-близо и устните му намериха нейните, претърпявайки само няколко леки сблъсъка на носовете.
И двамата нямаха опит, Петра дори не знаеше дали се целуват добре. Единствената друга целувка, която тя познаваше, бе тази с Ахил, извършена с опрян в корема пистолет. В едно обаче бе сигурна — всяка целувка на Бийн бе по-добра от онази с Ахил.
— Значи ме обичаш — прошепна Петра след края на целувката.
— Тялото ми е бушуваща маса от хормони, която не разбирам, защото съм твърде млад. Ти си самка от сроден вид, а според най-добрите приматолози наистина нямам избор.
— Това е мило — засмя се тя и го прегърна.
— Изобщо не е мило — възрази Бийн. — Не ми е работа да целувам когото и да било.
— Аз настоях.
— Аз няма да имам деца.
— Разбира се. Ти няма да раждаш, аз ще го направя.
— Знаеш какво имам предвид — напомни й той.
— Това не става с целувка, така че засега си в безопасност.
Бийн изпъшка нетърпеливо и се отдръпна от нея. Направи нервно няколко крачки, върна се и я целуна отново.
— Иска ми се да го направя, откакто започнахме да пътуваме заедно.
— Личеше ти — засмя се тя. — Не ми обръщаше внимание, а понякога не и ме забелязваше.
— Винаги ми е било трудно да бъда емоционално открит. — Той я прегърна отново.
Възрастна двойка мина покрай тях. Мъжът ги погледна строго, сякаш не одобряваше младите хора да се целуват и прегръщат така открито. Но възрастната жена с побеляла коса, пристегната здраво със забрадка, им намигна; сякаш казваше: „Добре постъпваш млади момко. Момичетата трябва да бъдат целувани страстно и често.“
Беше толкова сигурен, че тя иска да изрече точно тези думи, че го сподели с Петра.
— Значи действаш в полза на обществото — развесели се тя.
— За огромно забавление на обществото — поправи я Бийн.
— А аз ви уверявам, че обществото се забавлява — разнесе се глас зад тях.
Петра и Бийн се обърнаха.
Беше младеж, но определено не и поляк. Съдейки по външността му, беше бирманец или може би тайландец. Като че ли беше по-млад от Петра, дори ако се вземеше предвид, че хората от Югоизточна Азия изглеждат винаги далеч по-млади за годините си. Въпреки това носеше костюм и вратовръзка като старомоден бизнесмен.
Нещо в наперената му поза, в забавния начин, по който приемаше за обичайно да ги дразни за нещо така лично като целувка на обществено място, подсказа на Петра, че е от Военното училище.
Но Бийн знаеше повече:
— Амбул!
Амбул отдаде чест в небрежно-насмешливия стил на възпитаник на Военното училище и отговори:
— Сър.
— Бях ти поставил задача — каза Бийн — да покажеш на един определен новобранец как да използва униформата си.
— Която изпълних перфектно — отбеляза Амбул. — Некадърникът беше толкова непохватен първия път, когато го замразих в бойната зала, че щях да падна от смях.
— Не мога да повярвам, че досега не те е убил — изненада се Бийн.
— Спаси ме моята безполезност за тайландското правителство.
— Боя се, че грешката е моя.
— Аз пък мисля, че спаси живота ми — отвърна Амбул.
— Здравей, аз съм Петра.
Амбул се засмя и се здрависа с нея.
— Извинявай. Знам коя си и предполагам, че Бийн също ти е казал кой съм аз.
— Не мислех, че ще дойдеш — обади се Бийн.
— Не отговарям на електронни писма — обясни Амбул. — Предпочитам да видя на живо този, който ми пише.
— О! — разбра най-сетне Петра. — Ти си войникът от армията на Бийн, на когото бе възложено да обучава Ахил.
— Но не бутна Ахил през въздушния шлюз без скафандър — каза Бийн, — което говори за липса на инициатива от негова страна.
— Ти ме уведоми навреме, че Ахил е на свобода и че съм в черния му списък. Спаси ми живота.