Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
Вторият пилот взе в ръка голям гаечен ключ и се премери към Джоунс. После промени намеренията си, захвърли ключа и измъкна ножа от колана си. Пристъпи крачка напред, но Индиана се размърда и той замръзна на място. Командващият полета изруга на китайски и подаде на помощника си един автоматичен пистолет, 45-и калибър. Онзи провери оръжието и попита дали да очисти и жената, и момчето. Капитанът кимна решително. Подчиненият се поколеба. Тройно убийство. Положително ще разгневи боговете. Каза на глас това, което мисли, и шефът му се ядоса. Размениха си гневни думи и ругатни, засягащи чак прадедите им.
Най-накрая капитанът взе пистолета си, нареди на втория пилот да поеме управлението и тръгна сам да изпълни задачата.
Индиана продължаваше да спи. Капитанът пристъпи към него. От най-горния кафез се търкулна яйце. Прелетя пет-шест сантиметра и кацна върху купчинка слама. Там се олюля и едно по-рязко подрусване на самолета го насочи към наклонена надолу летва, от която тупна в мекия полог на по-долния кафез. Задържа се за миг на новото място, после, сякаш и то му омръзна, та се търкулна към ръба на кафеза. Все така със затворени очи, Инди повдигна разтворена длан и яйцето кацна в шепата му.
Индиана Джоунс не беше човек без недостатъци, но имаше безпогрешен усет към падащи яйца.
Капитанът замръзна на мястото си.
Смаян от изумителните способности на опасния факир насреща му, той отстъпи назад и се усмихна глупашки на колегата си. После двамата се заеха да обсъждат създалото се положение. Скоро стигнаха до заключението, че въпреки получените заповеди, трябва да оставят нещата в ръцете на боговете.
Капитанът дръпна ръчката за изпразване на резервоарите с гориво, а вторият пилот се зае с парашутите. След няколко секунди бяха готови и се насочиха на пръсти към опашката на самолета.
Уили се събуди точно когато вторият пилот се скри зад завесата в дъното. Обърна се на другата страна и се приготви отново да заспи, ала случайно видя, че и главният пилот излиза от кабината, насочва се към опашката и изчезва зад същата завеса.
Странно. Самолетът не беше толкова голям и едва ли имаше други в екипажа. Хм. Едва ли. Но кой тогава управляваше машината?
Тя скочи на крака, притича до пилотската кабина и надникна през открехнатата врата. Креслата за управление бяха празни.
Уили затръшна вратата и изкрещя:
— В пилотската кабина няма никой!
Нащрек както винаги, Дребосъка мигом подскочи. Все още разнебитен от действието на отровата, Инди продължаваше да спи.
Уили хукна към опашката на самолета и дръпна завесата. Двамата пилоти се бяха изправили на ръба на отворения люк за товарене на стоки с парашути на гръб.
— За Бога, не си отивайте! Индиана, помощ! Събуди се, пилотите бягат!
Дребосъка изтича до нея. Хей, нямаше майтап! Онези двамата действително се готвеха да скачат.
— Стигнахме ли? — уморено попита Инди и с мъка отвори очи.
В следващия миг Уили беше над него и рязко го разтърси.
— Никой не управлява самолета! Ония скачат с парашути, направи нещо!
Все трябва да умее нещо този каубой, с надежда си помисли тя. Това на гърба му доста прилича на пилотска униформа, положително знае как се управлява тази стара таратайка!
С няколко скока Индиана се озова зад завесата в дъното на самолета. Там вече нямаше никой. Белите куполи на двата парашута бавно се разтвориха в безоблачното небе под летящия самолет.
Хукна към пилотската кабина, следван по петите от Уили. Прецени положението за част от секундата и без колебание зае пилотското място.
Очите на Уили плувнаха в сълзи. На лицето й се появи усмивка. Тоя съмнителен доктор все пак го биваше за нещо!
— Знаеш да караш самолет, нали? — попита тя с въздишка на облекчение.
Инди разгледа контролното табло, натисна едно-две копчета, щракна някакъв ключ и пое в ръце лостовете за управление.
— Не зная — поклати глава той. — Ти случайно да си запозната с подобни машинки?
Лицето на Уили побеля от ужас, а стомахът й се сви на топка.
Инди я възнагради с широка и малко язвителна усмивка.
— Пошегувах се, сладурче — успокои я той. — Всичко тук ми е ясно — висотомер, стабилизатор, скорост и гориво.
В настъпилата пауза Уили си помисли, че чувството му за хумор съвсем не е на висота. Но мълчанието на Инди се проточи и тя разбра, че едва ли има място за шеги.
— Гориво? — попита Уили. — Спомена и гориво, нали?
Индиана бавно се изправи и Уили проследи погледа му, отправен навън през прозорчето. Точно навреме, за да види как перката на последния работещ мотор бавно спира. В настъпилата необичайна тишина самолетът видимо се наклони и започна да губи височина.