За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— Ужасно е, нали? — прошепна Абигейл.
Котето се протегна, после седна на задни лапи и започна да приглажда самодоволно мустаците си. Беше оживяло, това беше най-важното. Тя въздъхна. Денди щеше да се погрижи за себе си. Абигейл не се съмняваше, че животинчето скоро ще тръгне да преследва птичките по дърветата край брега. И тя трябваше да стане коравосърдечна.
Замря, когато дочу странен звук. Нима англичаните вече идваха насам, за да ограбят труповете? Погледна през рамо, но не видя никого. Никакъв жив човек. Ахна, когато чу отново същия звук. Да не би да идваше от някой труп?
Денди стана и я заобиколи, но това не намали суеверния й страх. Леля Уилма често казваше, че котките виждат и чуват неща от отвъдния свят. Котето подуши пясъка край един от труповете и се отдалечи — явно не му беше интересно.
Тихият звук се чу отново. Като че ли стенеше някой мъж.
Абигейл отново ахна. Звукът не идваше от призрак, а от някой оцелял от „Република“. Ако англичаните чуеха стенанията, щяха да дойдат да видят какво става. Трябваше да помогне на мъжа, преди те да намерят и нея, и него.
Изтича към телата, проснати по-далече на пясъка. Посегна към едното, но се дръпна ужасена, когато видя, че лицето на човека е разкъсано от експлозията. Стомахът й заплашваше да я предаде, но в него нямаше нищо. Тя коленичи до другото тяло.
— Доминик — ахна шокирана.
Ризата му висеше на парцали, през разкъсаните панталони се виждаше изподраната му кожа. По гърдите и ръцете червенееха петна от жестоко изгаряне. Очите му бяха затворени, така че страшният му поглед не я стряскаше.
Пръстите й трепнаха. Това беше нейният похитител. Огледа се наоколо и видя един остър камък, който щеше да прилегне идеално в ръката й. Ако го удареше по главата, той повече нямаше да се свести. Беше френски пират. Не заслужаваше никаква милост. По негово нареждане хората му бяха избили екипажа на „Република“. Заради него „Република“ беше загинала.
Пръстите й се сключиха около камъка, но в този миг тя си спомни как я беше спасил в бурята. Затвори очи и извика в паметта си усещането за сигурност в прегръдките му. Не, и тогава не беше на сигурно място. Нямаше сигурност в страстта, която той пробуждаше у нея.
Когато от устните му се изтръгна още един болезнен стон, Абигейл разбра, че трябва да му помогне, защото той беше спасил живота й вече няколко пъти. Подозираше, че тук французите са дори още по-мразени от американците. Трябваше да го скрие.
С големи усилия Абигейл го претърколи по гръб, като внимаваше да не докосва дясната му ръка. Изтри пясъка от лицето му. Кръв полепна по пръстите й и той изстена. Тя отмахна сплъстената му коса, видя кръвта, но не намери никаква рана. Откъсна ивица от ризата му и се присви от страх, когато звукът се разнесе като писък в нощта.
Затаи дъх, но никой не се показа на хребета на малкия хълм. Когато от другата страна на скалите се дочуха сподавени викове, тя разбра, че мародерите са намерили разни неща, които водата беше довлякла от кораба. Надяваше се това да ги държи достатъчно заети, за да успее да извлече Доминик по-навътре от брега.
Изтръска пясъка от ивицата плат, която беше откъснала, и внимателно я обви около главата му. Докато го превързваше, забеляза, че някои снопчета от косата му бяха просто отскубнати. Тъмните му вежди бяха невредими. Откри, че раната е над лявото ухо. Това я учуди, защото предполагаше, че той винаги посреща опасността лице в лице. Запита се с колко души от екипажа на баща му е трябвало да се бие съвсем сам в момента, преди корабът да се разлети на късчета.
Червенина изби по бузите й, когато плъзна ръце по тялото му. Смешно беше да се притеснява да докосва мъж, изпаднал в безсъзнание, но лицето и пламна още повече, когато опипа предпазливо ребрата му, за да разбере дали няма счупени. Докато пръстите й се спускаха надолу по гърдите му, тя си спомни колко твърди ги чувстваше, притиснати до нейните, когато я прегръщаше. Погледна към лицето му, но единственото изражение, което се четеше по него, беше болка. Изведнъж тя закопня за неумолимата му усмивка, която толкова бе мразила.
Погледна към краката му, все още плискани от водата. Беше бос. Забеляза подутина около десния му глезен и не посмя да я докосне. Ако имаше нещо счупено, той можеше и никога повече да не проходи. Когато пръстите й се плъзнаха по панталоните му, разкъсани на коленете, тя потръпна от усещащи, което не искаше да признае. Дори изпаднал в безсъзнание, чувствената му сила продължаваше да властва неумолимо над сетивата й.
Абигейл пропъди тези мисли от главата си и отново погледна през рамо. Не видя никого над скалите. Ако англичаните останеха в другото заливче, щеше да успее да го спаси.