За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
Огледа се, но видя само кораба и безкрайното люшкане на вълните. Можеше цяла нощ да търси и пак да не го открие.
Абигейл си пое дъх и заплува към брега. Често надигаше глава, за да погледне към сушата. И все й се струваше, че не се приближава към нея. Сърцето й биеше силно, дъх не й стигаше, ръцете и краката й отмаляваха. Вълните се разбиваха в лицето й и я задавяха.
Тя се обърна по гръб и погледна към „Република“. Очите й се разшириха. Малко алено пламъче изригна от един илюминатор на долната палуба. Огън!
Заплува с все сили. Вълнението я тласкаше към брега. Когато водата стана по-плитка, стъпи на дъното и зацапа към брега, мъчейки се да избяга от водата. Шепите й се напълниха с камъчета, докато се отпускаше задъхана на пясъка.
Експлозия процепи въздуха. Абигейл подскочи, когато една огнена топка се изду на мястото, където допреди малко се намираше „Република“. Тя се затича към дърветата край брега, гонена от долитналите през водата искри. Още един оглушителен гръм избуча в главата й.
Прегърнала здраво стъблото на едно дърво, тя загледа как огнената топка израства сякаш направо от водата. Облак дим обгърна кораба, само дълги огнени пръсти обозначаваха местата на мачтите. Средната рухна в пламъци. Още една експлозия я оглуши само секунди, след като видя ярък проблясък да озарява лявата палуба.
Морето беше осеяно с дървени отломки, горящи непоносимо силно, като страха в гърдите й. И докато пламъците се извисяваха към забуленото в пушеци небе, тя осъзна, че никога преди не е била толкова изплашена. Екипажът беше полудял.
Или следваше нечии заповеди, прошепна тих глас в ума й. Баща й! Той можеше да е заповядал това, а екипажът е послушал заповедта му, но със сигурност той се е надявал да спаси и хората си, и кораба… и нея. Сега той вече беше свободен. Французите нямаше да могат повече да държат затворен и него, и останалите хора от екипажа му, след като доказателството беше унищожено заедно с „Република“.
„Но защо остави и мене да умра?“, прошепна тя, отпускайки се надолу, за да седне под дървото. Страхуваше се, че това е въпрос, на който никога няма да може да си отговори.
5
Абигейл се покатери на купчината скали, разделящи двете малки заливчета. Чу зад себе си възбудени гласове. Англичани! Не биваше да им позволи да я намерят тук.
Шпионите умираха незабавно и тя се съмняваше, че някой ще е склонен да повярва на историята, че е била затворничка на някакъв кораб. Тези хора щяха да задават същите въпроси, каквито беше задавал и Доминик… каквито и тя беше задавала. Какво прави „Република“ толкова близо до английския бряг с товар от оръжия? Самият факт, че не можеше да отговори на този въпрос, щеше да я осъди на обесване.
Скачаше като дете от един камък на друг, като се оглеждаше внимателно, защото луната вече потъваше зад облаците, които се надигаха над морето. Когато стигна най-горе, се сви в сянката на скалите и погледна към плитчината, където беше излязла на брега. Няколко фигури излизаха изпод дърветата почти на един хвърлей камък от мястото, където беше спряла, за да си поеме дъх. Ако беше останала там, сигурно щяха да я забележат.
Без да се отделя от земята, благодарна на прикриващата я тъмнина, тя се спусна на другата страна на скалите. Намръщи се, когато одра ръката си на един остър камък, но не спря, преди да стигне до пясъка, струпан в подножието на скалите.
Абигейл клекна в сянката на извишаващите се камънаци. Запита се защо ли англичаните не са дошли най-напред до този плаж. Той вече беше затрупан с обгорели дъски от кораба. Ужасена, тя разбра, че това не са дъски. Бяха трупове. Нищо чудно, че англичаните не идваха насам. Те се интересуваха повече от товара на кораба, а не от труповете на екипажа му. Можеха и по-късно да ги оберат.
Последва отчаяното си желание да избяга час по-скоро от потресаващата гледка. Може би имаше и живи сред тези трупове. Не и се искаше да мисли, че е единствената оцеляла. Ако още някой беше изхвърлен на брега, щеше да има съюзник против англичаните.
Приближи се към труповете и едва потисна гаденето, когато видя, че са обгорели до неузнаваемост. По нищо не можеше да се разбере дали в действителност не са живи. Вонята, разнасяща се от тях, беше непоносима.
Кракът й се удари в нещо, зарито в пясъка. Тя се наведе и го взе. Пистолет. Зареден, както установи, когато го огледа. Внимателно го пъхна в деколтето си. Не искаше да гръмне по погрешка, но можеше да има нужда от него.
Жален вой се разнесе над пясъка и Абигейл се извърна. Засмя се, когато видя котето си да души един труп. Денди измяука тихичко.