За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— Не — прошепна тя, когато той посегна към най-горното копче на корсажа й.
Когато копчето отскочи, търсещата му уста последва дантелената ивица по ръба на нощната й риза.
— Не се плаши, скъпа — измърмори той. — Време е да спреш да се преструваш.
— Не се преструвам. Пуснете ме! — Тя се дръпна и притисна дрехата към гърдите си. — Вие сте пиян!
— Пиян ли? — Той поклати глава. — Само от мисълта за удоволствието, което ни очаква.
— Воните на ром.
— Пия ром, за да получавате моята порция вода. — Той плъзна ръце по нейните, отлепвайки ноктите й един по един от деколтето на корсажа. — Изпих само една глътка, защото не исках ромът да притъпи насладата от онова, което ще споделим.
— Можем да споделяме само взаимна неприязън.
— И ти го искаш толкова, колкото и аз — прошепна той. — Вкусвам глада по твоите устни. Заедно можем да го задоволим.
— Не бива. Това е грешка. — Не биваше да го забравя… — Това е огромна грешка. Няма да се превърна в още едно средство да си отмъщавате на вашите неприятели.
— Заради това ли смяташ, че те искам? — Очите му се превърнаха в късчета искрящ абанос, сурови и примамващи.
Той плени устните й, вече без следа от нежност, и езикът му се вмъкна в устата й, за да погали нейния.
Тя изстена срещу устните му. Не искаше да бъде погълната от това невероятно удоволствие. Не биваше да се стапя в потока вихрен огън, който забушува у нея. Притиснала ръце към себе си, Абигейл се помъчи да се противопостави на собственото си тяло, което я подтикваше да се предаде. Невъзможно беше да отрича истината. Тя желаеше този екстаз.
Един мъж извика нещо отвън. Юмруци задумкаха по вратата й.
— Стой тук — прошепна Доминик на ухото й.
Тя трепна, когато усети нежната ласка на дъха му да стопля кожата й.
Абигейл отново се уви в одеялото си, докато Доминик отваряше вратата. Очите й срещнаха шокирания поглед на Норман и тя побърза да погледне на другата страна. Сега всички на борда на „Република“ щяха да разберат, че е била в обятията на Доминик. Ако баща й научеше истината, щеше да я презре, задето го е посрамила с неговия враг. Как можа да бъде толкова глупава? Доминик може и да не беше пиян, но допирът му я беше замаял.
Вдигна очи, когато го чу да изругава яростно. Не можа да разбере какво казва, говореше на френски, но че беше разярен, това се виждаше съвсем ясно. Норман изтича през каюткомпанията и се втурна навън към палубата.
— Какво става? — извика тя.
Доминик не отговори; след миг вече го нямаше в каютата. Тя хукна след него и го видя да влиза в каютата на баща й. Замря на вратата, когато той отвори едно чекмедже и извади оттам пистолет. Сграбчи ръката й и я бутна обратно в нейната каюта.
— Нападат ли ни? — извика тя.
— Стой тук! Щом овладеем бунта на американците, ще се върна.
— Бунт ли?
Той затръшна вратата. Резето се стовари тежко на мястото си.
Абигейл се хвана за стола. Бунт! Ужасната дума я прикова на място.
Изстена, когато чу един изстрел. Бързо последваха още няколко. Екипажът на баща й сигурно беше откраднал оръжията от трюма, докато хората на Доминик са поправяли руля. Сега разбра защо Куки избягваше да отговаря на въпросите й.
Сви се, когато нещо се отърка в крака й. Като разбра, че това е нейното коте, затвори очи и потрепери.
— Денди, изкара ми акъла!
Животинчето скочи на леглото и измърка. Почти моментално направи чаршафите на топка, сложи носле на предните си лапи и след миг заспа.
Абигейл се почуди как Денди може да не обръща внимание на тупурдията горе на палубата. Един мъж изкрещя нещо. Точно както когато „Песента на морето“ бе пленила кораба. О, небеса, някой трябваше да спре това, преди да паднат още убити.
Тя заудря по вратата с юмруци, но напразно. Викът й остана нечут. Ако имаше хора в каюткомпанията, сигурно бяха погълнати от битката.
Да не бяха полудели всичките? Корабът трябваше да стигне на място, откъдето да наточат вода, иначе до един щяха да умрат.
Макар в каютата да не беше студено, тя потрепери и притисна ръце към гърдите си. Екипажът на баща й щеше да загине — от жаждата или в клупа на палача. Нямаха какво да загубят, затова рискуваха живота си, за да видят как Доминик и неговия екипаж ще умрат заедно с тях. Боят можеше да продължи дни наред, докато по-слабите се предадат или бъдат избити до последния човек. Само луната, която се катереше полека над хоризонта, подсказваше, че времето минава под непрекъснатия трясък на изстрелите.
Кой беше по-силният? Абигейл потръпна. Ако хората на баща й победят французите, ще я убият като предателка, която е топлила леглото на врага им. Ако победят хората на Доминик, той ще предаде баща й на палача да го обеси.