За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
Доминик я задържа и отмахна косата от лицето й. Когато дишането й се успокои, той докосна ръката й и прошепна:
— Трябва да дойдеш с мене, Абигейл.
Тя се отпусна назад на петите си и облегна глава на рамото му. Не можеше да отиде, където и да било. Краката и не я държаха.
— Къде? Къде можем да отидем?
— На безопасно място. Какъв глупак бях да не помисля, че хората на баща ти ще насочат отмъщението си срещу тебе.
— Да не искате да кажете, че сте направили грешка, капитан Сен Клер?
— Случва се. — Той я дръпна да се изправи. — Трябва да се уверим, че е последната, на която ще станеш свидетел…
— Къде отиваме? — запита Абигейл, опитвайки се да не изостава, докато той я водеше през каюткомпанията към вратата, излизаща на палубата.
Нова експлозия някъде дълбоко в трюма ги тласна към стената. Доминик изруга, когато сабята му падна долу. Стисна дясната си ръка над лакътя и отново изруга. Пръстите му бяха безчувствени, но болката прониза рамото му.
— Вземи сабята ми Абигейл! — изкомандва със стиснати зъби. Тя се наведе с посивяло лице и вдигна сабята. Претегли я и сграбчи дръжката с две ръце. Погледът й бавно се вдигна към него. Нямаше нужда от думи. Мислите й бяха ясни, избиваха като лунички по лицето й. Сега можеше лесно да го убие.
Когато Абигейл втикна сабята в лявата му ръка, той чу шум от тичащи стъпки, които приближаваха каюткомпанията. Отдели се от стената и раздвижи лявата ръка, стиснала сабята.
— Връщай се в каютата си, Абигейл — извика той, когато вратата се отвори.
Не му остана време да види дали тя го е послушала. Двама мъже се втурнаха към него. Той отби ударите им, но беше в неизгодно положение и не можеше да ги нападне. Отстъпвайки назад, Доминик се опита да отклони мъжете от вратата на Абигейл.
Единият се хвърли срещу него. Доминик изрева, когато отскочи назад и дясната му ръка се удари в стената. Чу смеха им и изруга дълго и цветисто всички проклети бунтовни американци. Помъчи се да избистри погледа си, замъглен от внезапната болка. Още хора ли бяха дошли на помощ на нападателите, или очите не му се подчиняваха?
Остър писък изтръгна ругатня от единия нападател. Доминик изумен загледа как Абигейл изскача от своята каюта, вдигнала стол над главата си. Тя го стовари по главата на противника си. Той се свлече долу, повличайки другия, все едно се срутваше къщичка от карти. Преди американецът да успее да се съвземе, Доминик заби сабята си в него.
Тласъкът го извади от равновесие. Той падна на едно коляно. Абигейл хвана лявата му ръка и му помогна да се изправи.
— Благодаря — изрече той полугласно, посягайки да вземе сабята.
Оръжието му се изплъзна, когато корабът се наклони рязко от нов взрив на струпания под палубата барут.
— Остави! — чу гласа на момичето, което го дърпаше към каютата си.
— Трябва да тръгваме, Абигейл.
— Тръгваме. — Тя го обхвана през кръста и го забута към вратата. — По единствения възможен начин. — И замря на място. — Можеш ли да плуваш?
— Да плувам ли? — Той сви вежди. — Няма да напусна този кораб, докато още се държи над водата. Спечелих го…
Още неколцина мъже нахлуха в каюткомпанията с тържествуващи викове. Доминик изруга яростно, докопа сабята и я вдигна над главата си. Трябваше да даде време на Абигейл да избяга. Не беше сигурен колко време може да я брани от полуделия екипаж на собствения й баща.
— Върви! — викна той. — Махай се от тоя кораб, накъдето можеш.
Абигейл без никакво колебание се качи на перваза. Кораба се клатеше силно. Тя се залюля на ръба. Размаха ръце като вятърна мелница. Изпищя, когато кракът й се подхлъзна.
Продължи да пада и да пищи. В последната секунда подви крака под себе си. Цопна в мътната вода и бездната я погълна.
Потъваше като камък все по-надолу и по-надолу. Опита се оттласне някак към повърхността, но не можеше да надвие инерцията от падането. Гърдите й пламтяха. Напоените с вода дрехи я дърпаха към дъното. Освободи се от обувките. Докато те потъваха в непрогледната водна пропаст, Абигейл започна да се бори да излезе на повърхността. Трябваше да диша.
Когато главата й изскочи над водата, тя чу изстрели и експлозии. Парчета дърво летяха наоколо й. Те щяха да унищожат „Република“! Без да поглежда назад, заплува с тромави движения към брега.
Къде беше останал Доминик? Беше ли скочил след нея, или беше продължил битката? Не й се вярваше, че той е в състояние да спаси кораба, но лесно можаха да го убият, понеже не можеше да си служи с дясната ръка. Приливът на ужас я задави. Ако е скочил, може да не успее да изплува.