За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
Чу предпазливи стъпки в каюткомпанията. Прилепи се към стената до вратата. Ако успееше да изтича навън, когато вратата се отвори, би могла да избяга. Но къде? Потисна страха, докато чуваше как резето се отмества.
Хвърли се напред, после ахна:
— Куки!
Нисичкият мъж й махна да замълчи и се огледа предпазливо през рамо. Изтривайки кръвта от дългия белег на лицето си, той прошепна:
— Абигейл, можеш ли да плуваш?
— Да плувам ли?
— Отговори ми!
— Да, но защо? Хората на татко губят ли боя?
— Нито печелим, нито губим, но сигурно ще загубим. Повечето от нашите са притиснати долу. — Той изруга цветисто. — Сен Клер е по-умен, отколкото предполагахме.
— Трябваше да ме питаш — произнесе тя със стиснато гърло. — Ако поне един от вас ми се беше доверил да ме попита, щях да ви кажа, че Доминик не е глупак.
— Мислех, че Улкът е по-умният от двамата.
— Улкът? — Тя го загледа невярващо. — Татко неведнъж е казвал, че Улкът мисли, че е по-добър моряк, отколкото всъщност е.
— Капитан Фицджералд е казвал това? — Куки отново изруга.
— Защо не ми вярваш? Сега французите ще ни избият всички.
Куки поклати глава.
— Няма да могат. Полудели са!
— Те? Французите?
— Нашите момчета. Улкът ще унищожи „Република“. — Той я сграбчи за раменете. — Махай се от кораба.
— Да се махна? Как?
— Плувай!
И готвачът изтича навън.
Абигейл го извика, но чу как отново спуска резето на вратата й. Да не е полудял? Заповяда й да напусне кораба, а после пак заключи вратата.
Погледна към прозореца над леглото си. Покатери се и надникна навън, но не към водата, а към неподвижната линия, която се виждаше на хоризонта. Земя! Но земята беше на повече от половин миля.
Тази земя обаче сигурно беше Англия. Ако се опиташе да стигне с плуване, щеше да се озове сред неприятели. Отново потръпна. Нямаше нужда да се безпокои дали ще стигне до Англия. И във водата щеше да бъде изкусителна мишена за всеки точен стрелец на борда. После си спомни какво беше казал Куки. Битката се водеше под палубата. Куки беше рискувал живота си, за да я предупреди. Не можеше да пренебрегне това.
Палубата потрепери, когато внезапна експлозия разтърси кораба. Абигейл падна и удари коленете си в пода. Скочи и грабна табуретката. Хвърли я към прозореца. Качи се на леглото и с помощта на възглавницата разчисти острите стъклени късчета от рамката.
Стъпи внимателно на ръба. Вгледа се в тъмната вода. Стегна се, готова да скочи, но чу мяукане зад себе си.
— Денди!
Животинчето се метна настрани, за да се скрие между стената и леглото.
Тя си пое дъх, за да се поуспокои, и коленичи.
— Денди! Ела тук, момче! Добро коте! Хубаво коте!
Бавно, прекалено бавно котето отстъпи назад, подскачайки, когато още един взрив разтърси кораба. Не можеше да остави Денди да загине. Сграбчи предните му лапи и го дръпна към себе си. Той измяука обидено, но тя не му обърна внимание, покатервайки се отново на леглото.
Корабът се люшна силно и рамото й се удари в стената. Като избълва една ругатня, която би накарала леля й да се изчерви, Абигейл се подаде през прозореца. Ако пуснеше котето твърде близо до кораба, можеше да го повлече водовъртежът.
Когато зъбите на Денди се впиха в палеца й, тя извика от болка.
— За твое добро е!
И го хвърли в тъмното. Мина като че ли цяла вечност, преди да чуе тихия плясък, макар прозорецът да не беше много далеч от повърхността на водата.
Молейки се дано никой не е чул нищо, Абигейл си пое дълбоко дъх. Сега беше неин ред. Щеше…
Някой я хвана за ръката и я дръпна от прозореца.
— Доминик, пусни ме!
— Значи викаш французина, а? — изръмжа един глас, който не можа да познае.
Позна обаче лицето, макар че от раните по челото му течеше кръв. Улкът?! Водачът на бунта?
Опита се да се отскубне и изкрещя:
— Пусни ме!
— За да избягаш при френския си любовник?!
— Не ми е с любовник!
— Можеш да го кажеш на него и на дявола, докато горите в ада!
И мъжът вдигна сабята си.
Внезапен удар го отметна настрана. Абигейл падна на леглото, когато Улкът се обърна, за да се хвърли върху Доминик. Сблъсъкът на оръжията я накара да се свие на топка. Втренчи се в окървавената риза на Доминик. Негова ли беше кръвта или на друг? Всички ли на този кораб са полудели?
Улкът изкрещя, когато сабята на Доминик го прониза. Абигейл затвори очи, за да не гледа как Доминик изтегля сабята от трупа на моряка. Чу тупване и с крайчеца на окото си зърна как убитият се стоварва тежко на пода. Изстена и конвулсивно отскочи назад. Усети внезапна тежест в стомаха — от гледката и от люлеенето на кораба.