![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
В годината след завършването ми на колежа, когато плъзнаха слуховете за сексуалния тормоз над Дайна, семейство Левински си вдигна чукалата и се премести другаде. Никой не разбра къде. Банката прибра къщата и обяви, че се дава под наем. Ние с Моника направихме офертата няколко седмици преди раждането на Тара.
Когато се нанесохме, нощем стоях буден и се ослушвах — и аз не знам точно за какво — може би за някакви звуци, нашепващи за миналото на къщата и за обитаващото я нещастие. Опитвах се да си представя коя от спалните е била на Дайна, размишлявайки какво й е било тогава и какво й е сега, но липсваха каквито и да било следи. Както казах и преди, една къща е само тухли и хоросан. Нищо повече.
Пред дома ми бяха паркирани две непознати коли. Мама бе застанала на входната врата. Щом слязох от колата, тя ме пресрещна, както се очакват първите пуснати на свобода военнопленници. Прегърна ме силно и долових, че е прекалила с парфюма. Продължавах да стискам сака „Найк“ с парите, поради което ми беше трудно да отвърна на любвеобилността й.
Над рамото й зърнах, че инспектор Боб Ригън излиза от къщата ми. До него бе застанал грамаден чернокож мъж с лъскава бръсната глава и дизайнерски слънчеви очила. Майка прошепна: „Чакаха теб“.
Кимнах и пристъпих към тях. Ригън заслони очите си с ръка, но само за ефект — слънцето не беше чак толкова силно. Черният мъж остана като забит на мястото си.
— Къде бяхте? — попита ме Ригън. Когато не отвърнах веднага, додаде: — Напуснали сте болницата преди повече от час.
Помислих за мобилния телефон в джоба ми. Помислих и за натъпкания с пари сак в ръката ми. Засега реших да мина с половинчата истина.
— Ходих на гроба на жена ми — отвърнах.
— Налага се да поговорим, Марк.
— Заповядайте — рекох.
Всички влязохме в къщата. Спрях се в антрето. Тялото на Моника е било открито само на десетина крачки от мястото, където бях застанал. Все още на прага, очите ми зашариха по стените, търсейки някакъв издайнически знак за насилие. Имаше един. Открих го почти веднага. Над литографията на Беренс, досами стълбите, имаше запълнена с шпакла дупка от куршум — единствения заблуден куршум, който не бе уцелил нито Моника, нито мен. Петното от замазката белееше върху стената. Ще трябва да й ударя една боя.
Не можех да откъсна очи от него. Чух нечие прокашляне, което ме изкара от унеса. Мама потърка гърба ми, след което се отправи към кухнята. Поканих Ригън и колегата му в дневната. Те заеха двата стола, а аз седнах на канапето. С Моника още не бяхме подредили къщата истински. Столовете бяха от спалнята ми в колежа и им личеше. Канапето идваше от апартамента на Моника — прекалено строга антика, сякаш държана на склад във Версай. Беше тежко и твърдо — дори в разцвета си е било оскъдно тапицирано.
— Това е специален агент Лойд Тикнър — обади се Ригън, посочвайки с жест чернокожия. — От ФБР.
Тикнър кимна. Кимнах и аз.
Ригън направи опит да се усмихне.
— Радвам се, че се чувствате по-добре — поде той.
— Не се чувствам по-добре — заявих. Неговият вид бе объркан. — Няма да се почувствам по-добре, докато не си върна дъщерята.
— Да, разбира се. Та по същия повод имаме няколко изясняващи въпроса, ако не възразявате.
Дадох им да разберат, че не възразявам.
Ригън се изкашля в юмрука си, за да печели време.
— Трябва да разберете едно нещо. Налага се да ви зададем тези въпроси. Не го правя за удоволствие. Знам, че и на нас не ви се нрави, но тези въпроси трябва да бъдат зададени. Надявам се, че разбирате?
Всъщност не, но не беше време да се впускам в обяснения.
— Давайте направо — подканих го.
— Какво можете да ни кажете за вашия брак?
В мозъчната ми кора светна червена лампичка.
— Какво общо има бракът ми с всичко това?
Ригън сви рамене. Тикнър не помръдна.
— Само се опитваме да сглобим някои парчета, това е всичко.
— Бракът ми няма нищо общо с тази история.
— Сигурен съм, че имате право, Марк, но истината е, че съдебното дирене тук вече започва да изстива. Всеки изминал ден е в наша вреда. Налага се да обследваме всички възможни версии.
— Интересува ме единствено версията, която води към дъщеря ми.
— Това го разбираме. Тя е във фокуса на нашето разследване — да открием какво се е случило с дъщеря ви. И с вас. Да не забравяме, че някой се опита да убие и вас, не съм ли прав?