![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
— Сигурно.
— Нали разбирате, не можем просто да пренебрегнем другите въпроси.
— Какви други въпроси?
— Например женитбата ви.
— Какво за нея?
— Когато сте се оженили, Моника вече е била бременна, нали?
— Какво общо има… — произнесох и се спрях. На езика ми беше да ги нападна ожесточено, но думите на Лени отново прогърмяха в съзнанието ми. „Не разговаряй с ченгетата без мен“. Трябва да му се обадя. Знам го. Но нещо в тона и държанието им… Ако сега млъкна и им кажа, че искам да повикам адвоката си, ще им се сторя виновен. Аз нямам какво да крия. Защо да подхранвам подозренията им? Това само ще ги отклони от целта. Естествено, освен това ги знам и как работят, наясно съм с играта на полицаите, а пък съм и лекар. По-лошо, хирург. Ние хирурзите често допускаме грешката да се мислим за по-умни от другите.
Заложих на честността.
— Да, бременна беше, и какво от това?
— Вие сте пластичен хирург, нали?
— Правилно. — Смяната на темата ме обърка.
— Вие и вашата партньорка пътувате в чужбина и оперирате цепки на небцето, тежки лицеви травми, изгаряния, такива неща, нали?
— Да, горе-долу.
— Значи пътувате много?
— Доста — признах.
— Всъщност — заяви Ригън — няма ли да е честно, ако кажем, че за двете години преди брака вие вероятно сте прекарали повече време извън, отколкото вътре в страната?
— Възможно е — рекох. Сгърчих се от болка върху твърдата седалката на канапето. — Бихте ли ми казали каква връзка има всичко това?
Ригън ме дари с най-обезкуражаващата си усмивка.
— Само се опитваме да попълним картината.
— Картината на кое?
— На партньорката ви — той се консултира с бележките си, — Зия Леру.
— Доктор Леру — поправих го.
— Да, доктор Леру, благодаря. Та къде е тя в момента?
— В Камбоджа.
— И там прави операции на деца с дефекти?
— Да.
Ригън наклони глава с престорено объркване.
— Първоначално не беше ли планирано вие да поемете това пътуване?
— Много отдавна.
— Колко отдавна?
— Не съм сигурен, че разбирам въпроса.
— Колко отдавна сте се отписали от програмата?
— Не зная — рекох. — Може би преди осем или девет месеца.
— Та значи доктор Леру замина вместо вас, така ли?
— Да, така. Което ще рече какво?
Направи се на ударен.
— Вие си обичате работата, нали, Марк?
— Да.
— Обичате да пътувате извън страната? И да вършите тази похвална работа?
— Разбира се.
Ригън се почеса по главата прекалено драматично, правейки се на озадачен по най-отявлен начин.
— Тогава щом обичате да пътувате, защо сте се отказали и сте пратили доктор Леру да замине вместо вас?
Взех да виждам накъде бие.
— Ограничения — отвърнах.
— Имате предвид на пътуванията?
— Да.
— Защо?
— Защото имах други задължения.
— Да ги разбирам ли като съпружески и бащински?
Изправих се на мястото си и го погледнах право в очите.
— Искам да знам смисъла — настоях. — Накъде биете с тези въпроси?
Ригън се облегна назад. Мълчаливият Тикнър стори същото.
— Просто се опитвам да наредя мозайката, нищо повече.
— Вече го споменахте.
— Да, почакайте малко, дайте ми само секунда — Ригън запрелиства страниците на бележника си. — Джинси и червена блуза.
— Какво?
— Съпругата ви — той посочи бележките. — Вие казахте, че онази сутрин била облечена с джинси и червена блуза.
Нови образи на Моника нахлуха в съзнанието ми. Опитах се да възпра прилива.
— Е, и?
— Когато открихме тялото й, беше гола — изтъкна Ригън.
В сърцето ми се залюля трус, който се разпростря към крайниците. Пръстите ми взеха да изтръпват.
— Значи не сте знаели?
Преглътнах.
— Да не е била… — Гласът ми замря в гърлото.
— Не — каза Ригън. — Никакви следи по нея освен дупките от куршумите. — Отново наклони глава, все едно казваше „помогни ми да разбера“. — Открихме я мъртва точно в тази стая. Имаше ли навика да се появява тук без дрехи?
— Вече ви казах. — Почти залитах от информацията, опитвайки се да я асимилирам, да не изоставам от него. — Носеше джинси и червена блуза.
— Тоест вече е била облечена?
Припомних си шума от душа. Спомних си как тя излезе от банята, отмятайки назад косата си, как после легна на леглото и взе да намъква джинсите върху бедрата си.
— Да.
— Сигурен ли сте?
— Напълно.
— Пресяхме цялата къща. Не открихме червена блуза. Джинси, да. Имаше няколко чифта. Но никаква червена блуза. Не е ли странно според вас?
— Почакайте малко — прекъснах го. — Дрехите й не бяха ли до трупа?