Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Рултабий се хвърли изведнъж на колене, почти срещу вратата на малката тоалетна в дъното на вестибюла. Остана в това положение най-малко една минута.
— Е, и? — попитах го аз, когато се вдигна.
— О, нищо важно, капка кръв.
Младият човек се обърна към дядо Жак.
— Когато миехте лабораторията и вестибюла, прозорецът на вестибюла беше ли отворен?
— Тъкмо го бях отворил, защото бях разпалил за господина дървени въглища в пещта на лабораторията; и тъй като я бях запалил с вестници, имаше пушек; отворих прозорците в лабораторията и прозореца на вестибюла — да направя течение; после затворих онез в лабораторията и оставих отворен тоз във вестибюла, пък после излязох за малко да взема парцали от замъка и като се върнах, нали ви казах вече, към пет и половина почнах да мия плочките; като ги измих, пак излязох, но оставих прозореца във вестибюла да си стои отворен. А когато последния път се върнах в павилиона, прозорецът беше затворен и господин и госпожица Станжерсон вече работеха в лабораторията.
— Сигурно господин и госпожица Станжерсон са го затворили, като са влезли?
— Сигурно.
— Не ги ли питахте?
— Не!
След като огледа добре малката тоалетна и стълбата към таванското помещение, Рултабий, за когото ние сякаш не съществувахме, вече влезе в лабораторията. Признавам, с огромно вълнение го последвах и аз. Робер Дарзак не изпускаше нито едно движение на моя приятел. Колкото до мен, очите ми се насочиха веднага към вратата на Жълтата стая. Тя беше затворена или по-точно подпряна към лабораторията, защото веднага забелязах, че беше наполовина избита и не можеше да се използува… силата на тези, които се бяха нахвърлили върху й в момента на трагедията, я беше разбила…
Моят млад приятел, който си вършеше методично работата, без да продума, оглеждаше стаята, в която се намирахме… Тя беше широка и добре осветена. Два големи зарешетени прозореца гледаха към огромното поле. Просека в гората; прекрасен изглед към цялата долина, към равнината; чак до големия град, който в слънчев ден се виждаше — там, съвсем в края. Но днес — само кал по земята, сажди в небето… и кръв в тази стая…
Цяла стена от лабораторията беше заета от голямата камина, от пещи за всевъзможни химически опити. Реторти, приспособления за опити по физика, пръснати навсякъде; цели маси, отрупани със стъкленици, книжа, папки, електрическа машина, батерии… един апарат, за който господин Робер Дарзак ми каза, че професор Станжерсон употребявал, за да докаже разпадането на материята под влияние на слънчевата светлина и т.н.
А покрай стените — шкафове, шкафове, закрити и с витрини, през които се виждаха микроскопи, специални фотоапарати и безброй кристали.
Рултабий си беше пъхнал главата в камината. С крайчеца на пръстите си бърникаше в потите… Изведнъж той се изправи с къс хартия в ръка, наполовина изгорял… Дойде при нас до прозореца, където разговаряхме, и каза:
— Запазете това, господин Дарзак!
Аз се наведох над обгорената хартия, която господин Дарзак пое от ръцете на Рултабий. И прочетох отчетливо единствените думи, които можеха да се прочетат:
онзи все прекрасен
все тъй градината
А под него — датата: 23 октомври.
Вече два пъти тази сутрин се натъквах на тези безсмислени думи и за втори път видях невероятния им ефект върху професора от Сорбоната. Първата грижа на господин Дарзак бе да погледне към дядо Жак. Но той не ни бе видял, зает там, до другия прозорец… Тогава годеникът на госпожица Станжерсон отвори с трепереща ръка портфейла си, постави хартията и изпъшка: „Господи!“
В това време Рултабий беше влязъл в камината, сиреч прав върху тухлите на пещта, той внимателно оглеждаше камината, която се стесняваше нагоре и на петдесет сантиметра над главата му плътно се затваряше с железни пластини, запоени в тухлата, оставяйки свободни три тръби, по петнадесет сантиметра широки.