Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Впрочем веднага ще представя плана на този павилион. Има само приземен етаж с няколко стъпала и доста високо таванско помещение, което в никакъв случай няма да ни занимава. Предлагам на читателя именно този план на партера в цялата му простота.
ЛЕГЕНДА:
1. Жълта стая, с един единствен зарешетен прозорец и една единствена врата към лабораторията.
2. Лаборатория с два големи зарешетени прозореца и две врати, едната от които гледа към вестибюла, а другата — към Жълтата стая.
3. Вестибюл с прозорец без решетки и с врата към парка.
4. Тоалетна.
5. Стълба към таванското помещение.
6. Голяма и единствена камина в павилиона, използувана за лабораторните опити.
Бе направен от самия Рултабий и аз забелязах, че не липсваше нито една линия, нито едно означение, което може да спомогне за разрешението на проблема, който се поставяше тогава пред правосъдието. С плана и легендата под него, за да стигнат до истината, читателите ще узнаят толкова, колкото знаеше и Рултабий, когато влезе за първи път в павилиона, по времето, когато всеки се питаше: Откъде убиецът е успял да избяга от Жълтата стая?
Преди да изкачи трите стъпала до вратата на павилиона, Рултабий се спря и внезапно попита господин Дарзак:
— Ами мотивите за престъплението?
— За мен, господине, няма никакво съмнение по този въпрос — рече годеникът на госпожица Станжерсон с покруса. — Следите от стъпките, издраните гърди и врат на госпожица Станжерсон свидетелствуват, че нещастникът, който е бил там, е предприел чудовищно нападение. Лекарите експерти, които видяха вчера следите, твърдят, че всичките са от дланта, чийто кървав отпечатък е останал на стената; огромна ръка, господине, не би се събрала в моята ръкавица — добави той с горчива усмивка, която трудно може да се опише.
— Тази червена ръка — прекъснах го аз — не би ли могла да бъде следа от окървавените пръсти на госпожица Станжерсон, която като е падала, се е опряла в стената, а после се е свлякла и така белегът е станал по-голям.
— Нямаше капчица кръв по ръцете на госпожица Станжерсон, когато я вдигаха — отвърна господин Дарзак.
— Значи сега сме сигурни — рекох аз, — че именно госпожица Станжерсон е била въоръжена с револвера на дядо Жак, защото е ранила убиеца в ръката. Значи тя се е страхувала от нещо или от някого.
— Може би…
— Не подозирате ли някого?
— Не… — отвърна господин Дарзак, гледайки към Рултабий.
Тогава Рултабий ми каза:
— Трябва да знаете, приятелю, че следствието е напреднало малко повече, отколкото пожела да ни довери този потайник господин дьо Марке. Сега на следствието е известно не само че именно револверът е бил оръжието, с което госпожица Станжерсон си е послужила, за да се защити, но то веднага е открило и кое е оръжието, с което е била нападната и ударена госпожица Станжерсон. Това е, както ми каза господин Дарзак, една овча кост. Защо господин дьо Марке прави цяла загадка от тази овча кост? За да улесни агентите от Обществената безопасност! Без съмнение! Той си въобразява може би, че притежателят й ще се намери между онези, които са добре известни сред измета на Париж, щом си е послужил с такова оръжие — най-ужасното, което природата е измислила… И сетне, как да узнае човек какво може да му хрумне на един съдия-следовател? — добави Рултабий с презрителна ирония.
Попитах:
— Значи в Жълтата стая е намерена овча кост?
— Да, господине — рече господин Робер Дарзак, — до леглото, но моля ви, не говорете за това. Господин дьо Марке поиска да остане в тайна. — (Махнах с ръка в знак на протест.) — Това е една огромна овча кост, чиято глава, или да го кажем по-точно — чиято ставна повърхност беше още цялата червена от кръвта на ужасната рана, нанесена на госпожица Станжерсон. Тази стара овча кост трябва да е послужила за не едно престъпление, ако се съди по вида й. Така смята господин дьо Марке. Нареди да я отнесат в Париж за анализ в общинската лаборатория. Той действително мисли, че е открил по нея не само следи от прясната кръв на последната жертва, но и други, жълто червеникави, които няма какво друго да бъдат, освен петна от засъхнала кръв, свидетелства за предишни престъпления.