Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— Я вижте, някой е вдигнал рогозката — викна репортерът, все още под леглото.
— Ние, господине — обясни дядо Жак. — Като не намерихме убиеца, попитахме се дали няма някоя дупка в пода…
— Няма — отвърна Рултабий. — Имате ли мазе?
— Не, няма мазе… Но това не ни спря, не попречи и на господин съдия-следователя и най-вече на секретаря му да огледат пода дъска по дъска, сякаш че има мазе отдолу…
Тогава репортерът отново се появи. Очите му блестяха, ноздрите му трептяха като на младо животно, завърнало се току-що от успешен лов… Той остана така на четири крака. Действително с нищо друго не можех да го сравня в този момент, освен с прекрасно ловно животно, открило следите на някакъв необикновен дивеч… И той подуши стъпките на убиеца, убиеца, когото бе обещал на своя шеф, господин директора на „Епок“, защото не бива да забравяме, че нашият Жозеф Рултабий е журналист все пак!
Така, на четири крака, той обходи четирите ъгъла на стаята, душейки всичко, без да пренебрегва и най-малката дреболия — всичко, каквото ние виждахме, а то не бе много, и всичко, което бе невидимо за нас, а то, много естествено, край нямаше…
Тоалетната масичка беше най-обикновена, на четири крачета; абсурд да послужи за временно скривалище… Нито един шкаф… Дрехите на госпожица Станжерсон бяха в замъка.
Рултабий душеше и опипваше стените, градени с дебели тухли. Когато приключи с тях, прекара ловките си пръсти по жълтите тапети чак до тавана, който можа да стигне със стол, поставен върху тоалетката; плъзгайки покрай стените това гениално приспособление, приключи с тавана и след като грижливо изучи следата от другия куршум, се приближи до прозореца; дойде редът на решетките и капаците, всички здрави и непобутнати. Накрая той изпухтя доволно и заяви, че сега вече е спокоен!
— Е, какво? Сега вярвате ли, че е била затворена като в тъмница, като са я убивали наш’та госпожица! Като ни викаше на помощ!… — завайка се пак дядо Жак.
— Да — рече репортерът и избърса челото си. — Жълтата стая, дявол да го вземе, е била затворена като желязна каса…
— Фактически — намесих се аз — ето защо за мен това е най-странната загадка, която човек дори не може да си представи. Дори в „Двойното убийство на улица «Морг»“ Едгар По не е измислил нещо подобно. Помещението там беше достатъчно затворено, за да не може да се измъкне човек, но все пак имаше един прозорец, през който можеше да се измъкне убиецът… — една маймуна8! Но тук, тук не става и дума за каквато и да е пролука. С тази заключена врата, затворени капаци и затворен прозорец и буболечка не би могла да пролази!
— Да, наистина! Да, наистина! — съгласи се Рултабий, който още си бършеше челото, и сякаш се потеше не толкова от скорошното физическо усилие, колкото от трескаво работещия си ум. — Наистина! Това е една много голяма, много хубава и много интересна загадка!…
— Даже Божията животинка — измърмори дядо Жак, — даже самата Божия животинка да беше извършила престъплението, и тя не би могла да се измъкне… Чуйте!… Чувате ли я?… Тихо!…
Дядо Жак ни правеше знак да мълчим и с ръка, протегната към стената, към близката гора, слушаше нещо, което ние не чувахме.
— Махна се — каза той. — Трябва да я убия… Много е зловеща тази животинка… Нали е Божия животинка; всяка вечер ходи да се моли на гроба на света Геновева и никой не смее да я пипне от страх майка Ажну да не му направи магия…
— Колко е голяма тази Божия животинка?
— Цяло куче — истинско чудовище, казвам ви. Ох, колко пъти съм се питал дали тя не е издрала с нокти врата на бедната ни госпожица… Но Божията животинка не носи калеври, не стреля с револвер, няма такива ръчища… — нареждаше дядо Жак, сочейки отново към червената ръка на стената. — И после, нали щяхме да я забележим, както ако беше човек…
— Естествено — рекох аз. — Преди да видя Жълтата стая, и аз се питах дали котката на майка Ажну не е.
— И вие! — викна Рултабий.
— А вие? — попитах аз.
— Аз не, нито за момент… Откакто четох статията в „Матен“, аз зная, че не става дума за животно! А сега се заклевам, че оттатък се е разиграла страшна трагедия… Но нищо не казвате нито за баретата, нито за кърпата, дядо Жак.
— Съдия-следователят ги взе, разбира се — рече той доста колебливо.
Репортерът му каза много сериозно:
— Аз не съм виждал нито кърпата, нито баретата и пак мога да ви кажа как изглеждат.
— О! Много сте хитър вие… — закашля се изкуствено дядо Жак.
— Кърпата е голяма, синя на червени райета, а баретата представлява стара баска, като тази — добави Рултабий и посочи към шапката на горкия човек.
8
Конан Дойл се занимава с подобна мистерия, ако смея да кажа, в новелата „Пъстрата лента“. В една затворена стая е извършено ужасно убийство. Какво е станало с убиеца? Шерлок Холмс бързо го намира, защото в стаята имало отдушник, широк колкото монета от сто су, достатъчен все пак, за да се изниже през нея Пъстрата лента или змията-убийца. — Б.а.