Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— Нищо не е отварял той! — възмути се пак дядо Жак. — Да не сме луди! И после, ний бяхме четирима, като избихме вратата!
Аз пак подхванах:
— Странна ръка! Вижте, моля ви се, що за ръка!
— Много си е естествена ръката — възрази Рултабий, — отпечатъкът й е деформиран, като се е плъзнала по стената. Убиецът е избърсал ранената си ръка в стената! Трябва да е висок метър и осемдесет.
— Откъде разбрахте?
— От мястото на отпечатъка…
След туй моят приятел се зае със следата от куршума в стената. Тази следа представляваше една кръгла дупка.
— Куршумът — обясни Рултабий — е дошъл насрещно: не отгоре и не отдолу.
И той ни накара да обърнем внимание на това, че тя е с няколко сантиметра под петното, което бе оставила ръката.
Рултабий се върна към вратата и сега изучаваше бравата и резето. Установи, че вратата е избита отвън, заедно с бравата и резето: бравата — заключена, резето — спуснато, а на стената двете метални пластини — почти изтръгнати, увиснали на един винт само.
Младият редактор от „Епок“ ги прегледа внимателно, върна се към вратата, огледа я от двете страни, увери се, че не е имало никаква възможност бравата да се отвори или затвори отвън и се убеди, че ключът е бил намерен на бравата отвътре. Той още веднъж се увери, че щом ключът на бравата е отвътре, тази брава не може да се отключи отвън. Най-накрая, като констатира, че на тази врата няма друга автоматична ключалка, сиреч, че това е една най-обикновена врата със солидна брава и резе, които са били затворени, той отсече: „Още по-добре!“ После седна на пода и бързо се събу.
И така по чорапи, той влезе в стаята. Първата му работа бе да се надвеси над обърнатите мебели и да ги изследва с върховно внимание. Ние го гледахме мълчаливо. Все по-ироничен, дядо Жак му рече:
— О, малкият! О! Малкият ми! Много труд си правите!…
Но Рултабий вдигна глава:
— Казахте самата истина, дядо Жак, вашата господарка не е била с пуснати коси в онази вечер, какъв глупак съм бил!
И като змия се шмугна под леглото. Дядо Жак продължи:
— Само като си помисля, господине, само като си помисля, че убиецът е бил скрит там отдолу! Той е бил там, когато съм влязъл в десет часа да затворя капаците и да запаля нощната лампа, защото нито господин Станжерсон, нито госпожица Матилд, нито аз бяхме напуснали лабораторията до момента на престъплението.
Изпод леглото се чу гласът на Рултабий:
— Господин Жак, в колко часа господин и госпожица Станжерсон дойдоха в лабораторията, без повече да излизат?
— В шест!
Гласът на Рултабий продължаваше:
— Да, тук е бил, отдолу… сигурно е… Впрочем само тук е могъл да се скрие… Когато вие четиримата влязохте, погледнахте ли под леглото?
— Веднага… Даже преместихме леглото.
— А между дюшеците?
— На това легло имаше само един дюшек, там сложиха госпожица Матилд. И портиерът и господин Станжерсон веднага пренесоха този дюшек в лабораторията. Остана само пружината, през която всичко се вижда. И после, господине, не забравяйте, че бяхме четирима и че нищо не можеше да ни убегне — стаята е толкова малка, няма много мебели, а и всичко беше заключено след нас в павилиона.
Осмелих се да изложа една своя хипотеза:
— Може да е излязъл с дюшека заедно! В самия дюшек, може би… Всичко е възможно при такава мистерия! В объркването си господин Станжерсон и портиерът биха могли да не усетят двойния товар… И после, ако предположим, че портиерът е съучастник… Знам, че тази хипотеза не струва кой знае колко, но ето че би обяснила доста неща… и особено факта, че в лабораторията и във вестибюла ги няма следите от стаята. Когато са пренасяли госпожицата от лабораторията в замъка, може да са спрели за момент до прозореца и тогава убиецът да е избягал…
— А нещо друго да измислиш? Нещо друго? — разсмя се от сърце Рултабий под леглото.
Бях малко засегнат:
— Наистина човек се обърква… Всичко изглежда възможно…
Дядо Жак рече:
— За това помисли и съдия-следователят, господине, и той много внимателно прегледа дюшека. Ама и той беше принуден да се смее на това си хрумване, господине, както вашият приятел се смее сега, защото естествено това не беше дюшек с двойно дъно!… Пък и нали… Ако имаше човек в дюшека, щяхме да го видим!
Наложи се и аз да се смея и имаше за какво, защото малко след това се убедих, че бях казал нещо абсурдно. Но кой може да определи къде започва и къде свършва абсурдът в една такава афера!
Единствено моят приятел, и то как!