Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— Вярно е… Вие сте магьосник…
И дядо Жак се опита да се засмее, ала не му се удаде.
— Отде знаете, че кърпата е на червени райета?
— Защото ако не беше синя на червени райета, изобщо нямаше да се намери кърпа!
Без повече да се занимава с дядо Жак, моят приятел извади от джоба си един бял лист, намери някаква ножица, наведе се над следите, наложи листа върху една от тях и започна да изрязва. Така той получи една хартиена подметка с много ясен контур. Подаде ми я и помоли да я пазя добре.
После се обърна към прозореца и като показа на дядо Жак Фредерик Ларсан, който още стоеше на брега на езерото, той се обезпокои дали и полицаят, от своя страна, не бе идвал да поработи в Жълтата стая.
— Не! — отвърна господин Робер Дарзак, който откак Рултабий му бе подал обгореното парче хартия, дума не бе продумал. — Той твърди, че не му трябва да оглежда Жълтата стая, че убиецът си е излязъл оттам по най-естествен начин, който той ще ни обясни още тази вечер!
Като чу какво говори господин Робер Дарзак — странно нещо, — Рултабий побледня!
— Възможно ли е Фредерик Ларсан да знае истината, за която аз само се догаждам — промърмори той. — Страшен е Фредерик Ларсан… страшен… и аз му се възхищавам, разбира се… Но днес става дума за нещо по-различно от едно полицейско разследване… нещо повече от това, което опитът ни дава… Трябва да бъдеш логичен, но логичен, чуйте ме добре, както е бил дядо господ, като е рекъл: 2+2=4!… ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СИ СЛУЖИ С ОСТРИЕТО НА УМА СИ!
И репортерът се втурна навън, влуден от мисълта, че големият, прочутият Фред може да съобщи преди него разгадката на Жълтата стая! Успях да го настигна на прага на павилиона.
— Е, хайде! Успокойте се!… Нима не сте доволен?
— Доволен съм — призна ми той с дълбока въздишка. — Много съм доволен. Открих сума неща…
— Веществени или не?
— Всякакви се намират… Вижте това например!
И той бързо извади прегънат лист хартия, който бе пъхнал в джоба на жилетката си явно докато се е ровил под леглото — там бе поставил един рус косъм.
VIII Глава
Съдия-следователят разпитва госпожица Станжерсон
Пет минути по-късно Жозеф Рултабий вече се бе навел над стъпките, открити в парка, под самия прозорец на вестибюла, когато някакъв човек, вероятно от прислугата в замъка, се приближи към нас с едри крачки и викна на господин Робер Дарзак, който излизаше от павилиона:
— Господин Робер, съдия-следователят разпитва госпожицата!
Господин Робер Дарзак измънка едно извинение и хукна към замъка; човекът се затича след него.
— Ако жертвата проговори — рекох, — ще стане интересно.
— Трябва да узнаем — каза моят приятел. — Да вървим в замъка.
И той ме повлече. Но в замъка един полицай, поставен във вестибюла, ни забрани да се доближим до стълбището към първия етаж. Трябваше да чакаме. А през това време ето какво ставаше в стаята на жертвата. Лекарят на семейството намираше, че госпожица Станжерсон се чувствува много по-добре, но се опасяваше от ново фатално влошаване на състоянието й, след което изобщо нямаше да могат да я разпитват повече, и бе сметнал за свой дълг да предупреди съдия-следователя… който пък бе решил незабавно да проведе един малък разпит. На този разпит присъствуваха господин дьо Марке, секретарят, господин Станжерсон, лекарят. По-късно получих текста на разпита. Ето го в цялата му юридическа сухота:
ВЪПРОС: — Госпожице, без да се изморявате много, можете ли да ни кажете някои необходими подробности за ужасното покушение, чиято жертва сте вие?
ОТГОВОР: — Чувствувам се много по-дооре, господине, и ще ви кажа каквото знам. Когато влязох в стаята си, не забелязах нищо особено.
ВЪПР.: — Извинете, госпожице, ако позволите, аз ще ви задавам въпроси, а вие ще отговаряте. Така по-малко ще се изморите, отколкото ако разказвате.
ОТГ.: — Добре, господине.
ВЪПР.: — С какво се занимавахте този ден? Моля, разказвайте с възможно най-голяма точност и подробности. Бих желал да проследя всеки ваш жест през този ден, ако, разбира се, не искам прекалено много.
ОТГ.: — Станах в десет часа, защото се прибрахме с баща ми късно през нощта, бяхме на вечерята и на приема, който президентът на Републиката даде в чест на делегатите на Академията на науките във Филаделфия. Когато излязох от стаята си в десет и половина, баща ми вече работеше в лабораторията. Работихме заедно до обяд; разходихме се половин час в парка; обядвахме в замъка. Половинчасова разходка до един и половина, както винаги. След това баща ми и аз се върнахме в лабораторията. Там намерихме камериерката, която се грижи за стаята ми. Влязох в Жълтата стая, за да дам няколко дребни разпореждания на тази прислужница, която напусна веднага павилиона, и баща ми и аз отново се хванахме за работа. В пет часа напуснахме павилиона за нова разходка и за чая.