![Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
Кандис му подаде гореща чаша кафе. Той я погледна за миг. Имаше нещо странно с чашата. Затършува с ръка по шкафчето и си сложи очилата — колкото да установи, че сега всичко изглежда още по-зле.
— Мерси — промърмори Върджил, пое чашата и се намести, като разплиска част от съдържанието й по чаршафите.
— Днес какво ще правиш? — попита го тя. (Ще търсиш ли работа? — вероятно бе скритият подвъпрос.)
— Ами, ще си търся работа — рече той. Продължаваше да разглежда чашата с присвити очи.
— Аз ще изляза на пазар — уведоми го тя. — И ще прескоча до редакцията да видя има ли нещо за мен. А после смятам да си сготвя вечеря и да я изям сама.
Върджил я погледна изненадан.
— Какво те учудва? — попита го тя.
— Защо сама? — Той свали очилата и ги остави.
— Защото мисля, че започна да ме приемаш за нещо дадено. А това не ми харесва.
— Защо да не ти харесва?
— Няма значение — махна тя с ръка и започна да се облича. — Просто не искам да загубим импулса.
— Импулса ли?
— Виж, всяка връзка се нуждае от малко вдъхновение от време на време. Хванах се, че гледам на теб като на домашен любимец, а това хич не е добре.
— Права си — побърза да се съгласи той.
— Спа ли снощи?
— Не — призна той. — Малко. — Имаше объркан вид.
— И какво друго?
— Друго… чудесно те виждам.
— Ето, видя ли. Значи ме приемаш за даденост.
— Не, искам да кажа… без очила. Мога да виждам без очила.
— Щом е така, радвам се за теб — озъби се тя. — Ще ти се обадя утре. Не тъгувай.
— О, няма — отвърна Върджил, докато разтъркваше замислено слепоочията си.
Тя затвори тихо вратата зад себе си.
Той огледа стаята.
Всичко си беше съвсем на фокус. Не беше виждал нещата толкова ясно от седемгодишна възраст, когато все още не носеше очила.
Това беше първото подобрение, което със сигурност не се дължеше на връзката с Кандис.
— Импулс, значи — промърмори той и примижа към завесите.
6
Върджил имаше чувството, че е прекарал седмици в канцеларии като тази — меки, пастелни тонове на стените, стоманеносиво бюро отрупано с папки и документи, няколко метални касетки за писма, а зад всичко това мъж, или жена, задаващи с кротък, любезен глас въпроси от психологически характер. Този път беше жена, симпатична, добре облечена с търпеливо, дружелюбно лице. Върху бюрото пред нея лежеше папката с неговото досие и резултатите от психологическото изследване. Отдавна беше хванал цаката на тестовете — поискат ли да им нарисуваш нещо, избягвай заострени предмети и в никакъв случай не скицирай очи, придържай се към рисунки на красиви жени, простовати натюрморти и винаги подчертавай, че интересът ти е насочен към обикновени, практически неща, не без тенденция да ги надмогнеш, но и без излишно фантазиране — покажи, че имаш въображение, но не необуздано. Тя кимна към папката и го погледна проучващо.
— Досието ви е забележително, господин Юлам.
— Върджил, ако обичате.
— Все още има какво да се желае от академичната ви подготовка, но затова пък опитът ви е направо завиден. Предполагам вече знаете какво смятам да ви попитам.
Той опули очи — самата невинност.
— Знаете ли, Върджил, ще ми се да си поговорим за онова, което бихте могли да направите за нас — тук, в компания Кодън. В молбата не сте засегнали кой знае колко тази страна.
Той погледна скришом часовника си, не толкова заради часа, колкото за да провери датата. След около седмица щеше да изчезне и последната надежда да възстанови своите променени лимфоцити. Това наистина беше последният му шанс.
— Квалифициран съм достатъчно, за да се справя с всякакъв вид работа — както лабораторна, така и изследователска. Компанията Кодън е широко известна с фармацевтичните си проучвания и аз наистина съм заинтригуван от тази насока, но мисля, че най-вече ще ви бъда от полза в разработката на биочипове.
Жената отсреща едва забележимо присви очи. Право в целта, помисли си той. Компания Кодън без съмнение се готви за настъпление в сферата на биочиповете.
— В момента не работим върху биочипове, Върджил. А и опитът ви в отглеждането на биологични култури може да послужи там, където изследванията имат далеч по-практическа насоченост. Само че има един малък проблем… — тя направи многозначителна пауза. — Всички ваши характеристики са направо завидни, с изключение на тази от последния ви работодател — Генетрон.
— Вече ви обясних, че става дума за лично неразбирателство…
— Да, обикновено не обръщаме внимание на подобни неща. В нашата компания се гледа най-вече на качествата на наемания служител. Понякога обаче, предпочитам да се осланям на инстинкта си. Имам чувството, че във вашия случай нещо не е съвсем наред. В Генетрон сте разработвали биочипове, нали?