![Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
Кандис го посъветва да намали приемането на мазнини, които тя наричаше „течни лъскави лайна“ и да увеличи плодовете и зеленчуците. Тялото му сякаш избърза да се съгласи преди него.
Заедно с промяната на вкусовите навици настъпи и промяна в отношението му към любовта. Върджил вече беше достатъчно опитен в живота за да осъзнае, че най-добрият лек срещу меланхолията и самотата е една здрава и пълноценна връзка. Тъкмо това, което му даваше Кандис.
Повечето от нощите прекарваха в креватни занимания. Първи и неусетно изчезнаха болките в краката. Сетне се загубиха и инак почти постоянните бодежи в гърба. Светът стана далеч по-приятно място за живеене. Върджил естествено приписа всички тези положителни страни на връзката си с Кандис, точно както изчезването на младежките пъпки се приписва на благотворния ефект от загубата на девствеността.
От време на време в иначе спокойното им съвместно съществуване се разразяваше по някоя буря. Първата дойде, когато се опита да й обясни естеството на работата си. Върджил бе неспособен да разговаря с нормални думи, а техническите термини за нея бяха непонятни. Най-лошото дойде, когато едва не й призна, че си е инжектирал лимфоцитите. Все пак спря на време.
— Виж какво, тия разговори ме уморяват от скука — отряза го тя. — Съобщи ми, когато си намерил лек за рака и толкоз. Ще направим цяло състояние от Армията за Спасение на света само като не го пускаме на пазара.
Междувременно напълно бяха изчезнали опасенията му от венерическо заболяване — надушила какво го безпокои Кандис побърза да го увери, че се старае да бъде чиста. Една вечер обаче внезапно получи изключително неприятен обрив по кожата, свързан с остри сърбежи. За няколко часа целият се покри с едри белезникави пъпки, но до сутринта изчезнаха и повече не се появиха.
Върджил се беше изтегнал в леглото, а до него тихичко похъркваше изключително съблазнителен хълм, облечен в къса — специално за случая — нощница, която не скриваше много от прелестите. Бяха привършили със секса преди повече от три часа, а ето, че Върджил все не можеше да заспи. Мислеше си, че през последните две седмици се беше любил повече пъти с Кандис, отколкото през целия си живот.
Все още му се струваше забавно. Открай време се интересуваше от статистика. Също както в бизнеса, при научните експерименти цифрите бяха безпристрастните съдници, отчитащи успеха, или провала на начинанието. Странно, че бе склонен да разглежда и „аферата“ си с Кандис — каква интереса дума само! — като многообещаващ (поне засега) научен експеримент. Не можеше да определи точно нейното отношение. Напоследък тя избягваше да започва първа любовната игра, но подхванеше ли я Върджил, участваше с ентусиазъм. Оприличи я на котка, твърде дълго търсила своя дом и сега решена да се установи — без особени грижи за следващия ден.
В едно внимаваше особено — никога не мислеше за нея, като за изостанала в интелектуално отношение спрямо неговия стандарт. Имаше моменти, в които тя проявяваше великолепно чувство за хумор и духовитост, освен това притежаваше рядка наблюдателност и практически усет. Само дето ценностите й не бяха същите като неговите. Кандис вярваше в повърхностните неща от живота — традиции, ритуали, какво мислят и правят другите. Върджил никога не се интересуваше от мислите и действията на околните, стига да не пречеха на плановете му.
Кандис приемаше и експериментираше. Върджил наблюдаваше и обмисляше.
Завиждаше й. Тя бе склонна да се радва искрено, като децата — да живее като нея би означавало да прекара една безкрайна ваканция.
От друга страна, Кандис очевидно го смяташе за един от онези, които творят и променят обкръжаващия я свят. Странно, но тя не загуби увереността си в него дори когато най-сетне узна, че нейният „творец“ е всъщност безработен. Може би, подобно на котките и тя не разбираше много от тези неща.
И така, тя спеше, а той мислеше, връщаше се назад в спомените си към онова, което се бе случило в Генетрон, предъвкваше отново и отново провала си там и решението да си инжектира последната култура с лимфоцити, а сетне се ядосваше, че не знае какво може да стане нататък.
Нямаше как да избяга от тези мисли. Неволно протегна ръка, погали Кандис по бедрото, сетне вдигна пръсти и притисна слепоочията си. Опита се да си внуши, че трябва да забрави
да прогони
да избягва
чак до сутринта
и след това
всякакви мисли за безвъзвратно изгубеното
и наскоро припечеленото
защото още не е готов да твори и променя
а само да губи.
Неделя сутрин на третата седмица: