Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
Фродо взе плика от полицата и го огледа, но не го отвори.
— Мисля, че вътре ще намериш завещанието му и другите документи — рече вълшебникът. — Сега ти си господар на Торбодън. А ми се върти в главата, че може да намериш и един златен пръстен.
— Пръстенът! — възкликна Фродо. — И него ли ми е оставил? Питам се защо. Както и да е, може да ми свърши работа.
— Може би да, може би не. На твое място не бих го използвал. Пази го в тайна и на сигурно място! А сега ще си лягам.
Като господар на Торбодън, Фродо пое неприятното задължение да се сбогува с гостите. Слухът за странните събития вече се бе пръснал из цялата ливада, но Фродо само повтаряше: Несъмнено до утре всичко ще се изясни. Към полунощ за отбраната публика пристигнаха файтони. Те отпътуваха един по един, претъпкани със сити, но крайно недоволни хобити. Както бе уговорено, градинарите дойдоха да откарат с ръчните си колички ония, които нямаха сили да се приберат.
Нощта бавно отмина. Слънцето изгря. Хобитите се събудиха късничко. Наближаваше пладне. Пристигнаха работници и започнаха (както бе поръчано) да разчистват шатрите, масите, столовете, лъжиците, ножовете, бутилките, чиниите, фенерите, сандъчетата с цъфтящи храсти, огризките, амбалажните хартии, забравените чанти, ръкавици и недоядената храна (в нищожни количества). После довтасаха (без поръчка) много други посетители: Торбинсовци, Многознаевци, Болгеровци, Туковци и други гости, живеещи или настанени наблизо. Към пладне, когато дори и най-преялите отново бяха на крак, около Торбодън се събра огромна тълпа — неканена, но не и неочаквана.
Фродо стоеше усмихнат на прага, ала изглеждаше уморен и тревожен. Той поздравяваше всички посетители, но не можеше да каже нищо повече от снощи. На всички въпроси отговаряше просто: „Господин Билбо Торбинс си замина, доколкото знам — завинаги.“ Някои от гостите канеше вътре, защото Билбо им беше оставил „по нещо за спомен“.
В хола бяха струпани всевъзможни пакети, вързопчета и дребни мебели. На всички имаше етикети, някои със следния текст:
На Аделард Тук, да си е ЛИЧНО НЕГОВ, от Билбо — върху един чадър. Аделард беше отмъкнал много чадъри без етикети.
На ДОРА ТОРБИНС в памет на ДЪЛГАТА ни кореспонденция, с любов от Билбо — върху голямо кошче за хартия. Дора беше сестра на Дрого и най-възрастната дама сред роднините на Билбо и Фродо: беше деветдесет и девет годишна и повече от половин век ги отрупваше с купища благочестиви писания.
На МИЛО ТЪРШУВКОВ, с надеждата да му е от полза, от Б.Т. — върху златна писалка и мастилница, Мило никога не отговаряше на писма.
На АНЖЕЛИКА от чичо Билбо — върху кръгло криво огледалце. Тази млада девойка от Торбинсовия род не пропускаше да изтъкне красивото си лице.
За колекцията на ХУГО ВЪРЖИКОЛАН от негов дарител — върху една (празна) библиотечка. Хуго беше много талантлив в заемането на книги и крайно неспособен да ги връща.
На ЛОБЕЛИЯ ВЛАЧИ-ТОРБИНС, като ПОДАРЪК — върху комплект сребърни лъжички. Билбо беше уверен, че по време на някогашното му пътешествие тя си е присвоила доста от неговите лъжици. Лобелия отлично знаеше това. Когато се появи следобед, тя веднага схвана намека, но не пропусна да хване и лъжичките.
Това е само малка подборка от струпаните подаръци. Билбовата резиденция се беше претъпкала с вещи в течение на дългия му живот. Хобитовите дупки имаха склонност да се задръстват — за това немалко допринасяше обичаят да раздават масово подаръци на рождените си дни. Разбира се, даровете невинаги бяха нови; един-два вехти матома с неизвестно предназначение бяха обиколили цялата област. Но Билбо обикновено поднасяше нови подаръци и пазеше получените. Сега старата дупка се поразчисти.
Върху всеки от разнообразните прощални подаръци имаше етикет, надписан собственоръчно от Билбо и понякога свързан с поука или шега. Но, разбира се, повечето неща отиваха там, където ще бъдат желани и полезни. По-бедните хобити, особено тия от улица Торбаланска, извадиха голям късмет. Старикът Майтапер се сдоби с два чувала картофи, нова лопата, вълнена жилетка и шишенце мехлем за скърцащи стави. Като отплата за сърдечното си гостоприемство старият Рори Брендифук получи дузина бутилки Старо лозарско — тежко червено вино от Южната околия, при това вече съвсем отлежало, защото бе останало още от Билбовия баща. Щом пресуши първата бутилка, Рори окончателно прости на Билбо и го обяви за прекрасен хобит.
За Фродо оставаха безброй неща. И разбира се, в негово владение преминаваха всички основни недвижими имоти заедно с книгите, картините и мебели в изобилие. Ала нямаше и следа от пари или бижута — не бе подарена нито една монетка, нито едно мънисто.