Властелинът на пръстените

— Така изглежда — отвърнал той. — Но ние някога отхвърлихме Сянката и Пръстена, нека не се поддаваме на сетното изпитание. В скръб трябва да се разделим, но не и в отчаяние. Гледай! Не сме приковани навеки към кръговете на тоя свят, а отвъд тях има нещо повече от спомена. Сбогом!

— Естел, Естел! — извикала тя.

При тия слова той поел ръката й, целунал я и заспал. Велика хубост се разкрила в лика му и всички, що идвали да се преклонят, гледали изумени — пред тях се сливали в едно изяществото на младостта, храбростта на зрелия мъж и мъдростта и достолепието на старостта. И дълго лежал той там, въплътил блясъка на кралете човешки с непомръкнала слава чак до края на света.

Ала Арвен напуснала Дома, светлината в очите й погаснала и на хората им се струвало, че тя е станала хладна и сива като беззвезден зимен здрач. После се сбогувала с Елдарион, с дъщерите си и всички, които обичала, напуснала Минас Тирит, заминала в Лориен и самотно заживяла там под посърналите дървета, докато настанала зима. Нямало я Галадриел, изчезнал бил и Келеборн и безмълвие тегнело над земите.

И там накрая, когато се ронели листата на малорните, ала още не била дошла пролетта, тя легнала да почива навръх Серин Амрот и там ще е зеленият й гроб, додето светът се промени, додето родените сетне забравят последната думица за нейния живот и вече никога не разцъфнат еланор и нифредил на изток от Морето.

Тук свършва този разказ, както е стигнал до нас от Юга и подир залеза на Вечерницата не е писано нищо друго в тази книга за древни времена.