Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
— Само това не! — възкликна Гандалф и седна. — Внимавай с този пръстен, Фродо! Всъщност донякъде и затова дойдох да поговорим на прощаване.
— Е, какво толкова?
— Какво си узнал досега?
— Само каквото ми каза Билбо. Чувал съм разказа му — как го намерил и как го използвал. По време на пътешествието, искам да кажа.
— Кой разказ, питам се — промърмори Гандалф.
— О, не онова, което е разказал на джуджетата и е записал в книгата си. Наскоро след като се преселих тук, той ми разправи истинската история. Казваше, че си го тормозил, докато признал истината, затова било добре и аз да я зная. Рече ми: „Никакви тайни помежду ни, Фродо, но каквото говорим, тук да си остане. Така или иначе, мой си е.“
— Интересно. Е, какво мислиш за това?
— Ами ако имаш предвид оная измислица за подаръка, е, истинската история ми се струва много по-правдоподобна и изобщо не виждам защо е трябвало да я променя. Никак не му отива на Билбо и помислих, че е доста странно.
— Аз също. Но на хора, които притежават подобни съкровища, могат да им се случат странни неща — ако ги използват. Нека това ти напомня да бъдеш много предпазлив с пръстена. Освен да те скрива, когато пожелаеш, той може да има и други свойства.
— Не разбирам — каза Фродо.
— Нито пък аз — отвърна вълшебникът. — Просто започнах да си задавам някои въпроси, особено от снощи. Няма нищо страшно. Но ако приемеш съвета ми, използвай го много рядко или изобщо никога. Моля те поне да избягваш всякакви клюки и подозрения. Повтарям: пази го в тайна и на сигурно място!
— Много си загадъчен! От какво се боиш?
— Не съм сигурен, така че ще премълча. Може би ще ти кажа нещо повече, когато се върна. Потеглям веднага, тъй че довиждане засега.
Той се изправи.
— Веднага! — извика Фродо. — Ама аз мислех, че ще останеш поне за седмица. Надявах се на помощта ти.
— Имах такова намерение… но трябваше да се откажа. Може да отсъствам за дълго, но ще дойда да се видим при първа възможност. Не ме очаквай, преди да ме видиш. Ще пристигам потайно. Вече рядко ще посещавам Графството открито. Виждам, че съм станал нежелан. Казват, че съм бил досадник и смутител на спокойствието. Някои ме обвиняват, че съм надумал Билбо да замине, че и по-лоши неща приказват. Ако искаш да знаеш, предполага се заговор между двама ни с цел присвояване на богатството му.
— „Някои“! — викна Фродо. — Искаш да кажеш, Ото и Лобелия. Отвратително! Бих им отстъпил Торбодън и всичко друго само да можех да върна Билбо и пак да се скитаме по полята. Обичам Графството. Но започна да ми се иска да бях заминал с него. Питам се дали някога ще го видя пак.
— И аз — каза Гандалф. — И за много други неща се питам. А сега сбогом! Пази се! Очаквай ме, особено когато е най-невероятно! Сбогом!
Фродо го изпрати до вратата. Гандалф му махна за сбогом и потегли с удивително бърза крачка, ала Фродо помисли, че старият вълшебник изглежда необичайно прегърбен, сякаш влачеше огромен товар. Свечеряваше се и загърнат в плаща си, той бързо изчезна в полумрака. Дълго време мина, преди Фродо да го види пак.
ГЛАВА 2
СЯНКАТА НА МИНАЛОТО
Клюките не заглъхнаха нито за девет, нито за деветдесет и девет дни. Не само в Хобитово, но и в цялото Графство второто изчезване на господин Билбо Торбинс бе обсъждано повече от година, а се запомни за много по-дълго. То се превърна във вечерна приказка край камината за малките хобитчета; накрая Лудия Торбинс, който има навика да изчезва сред гръм и мълнии и да се завръща с торби злато и елмази, стана любим легендарен герой и така просъществува дълго след като бяха забравени истинските събития.
Но междувременно общественото мнение в околностите смяташе, че Билбо, който винаги си е бил малко смахнат, най-сетне е полудял окончателно и е хукнал накъдето му видят очите. После несъмнено е паднал в някое езеро или река, достигайки трагичен, но съвсем навременен край. Вината обикновено се хвърляше върху Гандалф.
— Ех ако онзи проклет магьосник остави Фродо на мира, може би момчето ще улегне и ще се повслуша в здравия хобитов разум — казваха мнозина.
По всичко личеше, че вълшебникът е оставил Фродо на мира и момчето е улегнало, но не се забелязваше кой знае какво вслушване в здравия хобитов разум. Всъщност Билбовата слава на чудак тутакси се прехвърли върху него. Той отказа да носи траур и на следващата година отпразнува сто и дванадесетия рожден ден на Билбо, като го нарече празник на стоте кила. Но това название се оказа твърде скромно — поканени бяха двадесет гости, които бяха засипани с дъжд от вино и град от ястия, както казват хобитите.