Космическият ловец (Гълтачът на души)

ГЛАВА 5

Ансард IV беше гореща планета, гореща и влажна. Почти три-четвърти от повърхността й бе покрита от синьозелен пресноводен океан. Останалата част — един голям и три огромни островни континенти — се състоеше от гъсти джунгли, две внушаващи респект планински вериги и една пустиня. Островните континенти бяха осеяни с многобройни вътрешни езера и покрити с необятни тропически гори. Клоните на дърветата често напълно скриваха слънчевата светлина, но понякога дъждът успяваше да намери път там, където лъчите на слънцето се отказваха. Нямаше миг през който някъде над тези гори да не валеше, а количеството валежи бе такова, че почвата представляваше един вечен слой от кал.

Никой досега не се бе потрудил да класифицира изобилието от насекоми на Ансард IV, но Лейн подозираше, че бъдещият учен, което би се заел с тази задача, едва ли щеше да свърши преди да опише два милиона вида. Въздухът не беше така наситен с кислород, както бе на повечето други светове с подобни джунгли, които бе посещавал, но все пак позволяваше да се ходи без маска с приемането на по едно хапче депресант на всеки три часа. Беше кацнал със „Смъртоносен“ на един пясъчен плаж на брега на океана, следвайки инструкциите на Моряка. После взе проби от атмосферата, водата, някои прости представители на флората и фауната (т.е. трева и насекоми) и разопакова екипировката, от която щеше да има нужда тук. Положи Муфти в камерата за хипносън и откри Моряка, който се разхождаше бос по пясъка край кораба, държейки ботушите си в ръка.

— Е? — каза Лейн.

— Какво „е“? — поинтересува се старецът.

— Ами, ако ще тръгваме оттук след седмица, за да търсим твоя Звездопрах, бих ти предложил да ми кажеш как ще открием и убием две дузини демонороги.

— Лесно — отговори Моряка. — Виждаш ли онзи стар вулкан? — и той посочи една планина на около осем километра от тях.

— Да.

— Те са там.

— По склоновете или вътре? — запита Лейн.

— Вътре. Вулканът не е изригвал в продължение на цели геологически епохи. Дъното на кратера му е покрито с трева, там има порасла гора и достатъчно вода, така че никое същество дори не помисля да го напусне. Точно като кратера Нгоронгоро4 на Земята.

— Докато се спускахме, видяхме много кратери — каза Лейн. — Откъде си сигурен, че демонорогите обитават точно този?

— До този ще стигнем най-лесно — обясни Моряка. — затова се спрях на него. Всъщност, всички са повече или по-малко еднакви. Демонорогите ли… тук няма нищо, което е в състояние да ги застраши. Та практически са собственици на планетата. Обитават всяка гора, всяка джунгла и всеки кратер.