Създания от светлина и мрак [bg]

— Хор12, сине мой и отмъстителю, има нещо, което искам да направиш. Би било добре, ако беше майстор на фугата, но не това е най-важното. Другите ти сили следва да са достатъчни за задачата.

— Каква е тази задача, татко?

— Майка ти13, в старанието си да спечели отново моята благосклонност и връщането си от заточение, ми предостави допълнителни сведения за заниманията на моя колега. Изглежда, че Анубис е пратил нов емисар в Средните светове, без съмнение с цел да открие нашия стар враг и да го унищожи.

— Не би било зле — казва Хор и кима одобрително, — само да успее. Обаче се съмнявам, тъй като всеки негов опит е пропадал. Колко пъти го е правил — пет или шест?

— Шест пъти. Изпратеният сега на име Уаким е седмият.

— Уаким ли?

— Да, а онази кучка ми каза, че е нещо специално.

— Как го е направил?

— Възможно е чакалът да е посветил хиляда години за подготовката му за целта. Бойната му мощ може да бъде равна на тази на самия Мадрак. А изглежда притежава още една способност, която няма никой от останалите. Може би е настроен така, че да може да черпи енергия директно от полето.

— Чудя се как е успял да го направи — казва Хор и се усмихва.

— Може би е изучавал номерата, които някои от безсмъртните са ползвали срещу нас.

— Какво искаш да сторя? Може би да му помогна срещу нашия неприятел?

— Не. Прецених, че който от нас успее да унищожи Принца Който Беше Хиляди, той ще спечели подкрепата на победените Ангели, числящи се към безсмъртните. Останалите ще го последват. Които не го сторят, несъмнено ще отидат в Дома на мъртвите при своите приятели. Моментът е подходящ. Някогашното чувство за вярност вече е забравено. Струва ми се, че един нов самотен сеньор ще бъде много добре приет от васалите, защото може да сложи край на тяхното мимолетно съществувание. А с подкрепата на безсмъртните, един Дом може да се окаже на върха.