![Създания от светлина и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Създания от светлина и мрак [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Създания от светлина и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Така ли? Кога заминаваш?
— Утре вечер, макар и да знам, че пак кокетирам с Черната вълна. Може би ще е по-добре да подготвя отново нещо за предсмъртното си желание, и то бързо и за предпочитане в пентаметър.
— Остават ли други?
— Не, единствените безсмъртни на Блис сме само ние двамата.
— Когато си тръгваш, ще ми оставиш ли врата?
— Разбира се.
— Тогава ще остана на панаира до утре вечер.
— Решително бих ти препоръчал да тръгнеш незабавно, вместо да чакаш. И сега мога да осигуря път — Врамин отново прави жест и поема дим от собствена цигара. Забелязва напълнената си отново чаша и отпива. — Незабавното тръгване би било едно мъдро решение — преценява той, — но мъдростта сама по-себе си е продукт на познанието, а познанието, за жалост, обикновено е продукт на безразсъдни постъпки. Следователно, ще остана още един ден, за да видя какво ще се случи, и така ще попълня собствените си познания, с което пък ще укрепя мъдростта си.
— Тоест, очакваш утре да се случи нещо специално, така ли?
— Да. Обратния бързей. Чувствам пристигането на Силите. Наскоро нещо се раздвижи в голямата Къща, където отиват всички неща.
— Значи, отнася се за познание, което и аз искам да придобия — казва Мадрак, — тъй като то засяга моя бивш господар, Принца Който Беше Хиляди.
— О, могъщи, придържаш се към една износена лоялност.
— Може би. А какъв е твоят претекст?
— Мъдростта е завършек сама по себе си. В допълнение, тези постъпки могат да бъдат източник на голяма поезия.
— Ако смъртта може да бъде източник на голяма поезия, аз лично предпочитам по-малкото разнообразие. Чувствам, обаче, че Принцът би искал да знае за всяко ново развитие в Средните светове.
— Стари друже, пия за твоята лоялност, въпреки че според мен нашият бивш сеньор е поне отчасти виновен за сегашната бъркотия.
— Чувствата ти по този въпрос не са ми непознати.
Поетът отпива и сваля чашата си. В очите му постепенно се утаява само един цвят, а именно зеленият. Белият, който стои като пръстен, изчезва заедно с черните точки, намиращи се в техния център. Сега те се превръщат в бледи, смарагди, а във всеки от тях свети жълта искра.
— В качеството си на магьосник и пророк — изрича той с глас, който сега е глух и далечен, — казвам, че в Блис пристигна Нещото, което вещае хаоса. Освен това казвам, че пристига още някой, защото чувам беззвучни удари на копита в мрака и виждам това, което не се вижда, когато то минава над звездите със стъпки, състоящи се от много крачки. И ние, които нямаме никакво желание да участваме, още можем да бъдем въвлечени в това нещо.
— Къде? И как?
— Тук. И това нито е живот, нито е приятен.
Мадрак кима и казва:
— Амин.
Магьосникът скръцва със зъби.
— Съдбата ни определя за свидетели — решава той, очите му горят с дяволски блясък, а кокалчетата на пръстите му стискат до побеляване черното бастунче със сребърна глава.
…Някакъв евнух и жрец с най-висок сан поставя тънки свещички пред чифт стари обувки.
…Кучето ръфа мръсната ръкавица, видяла много по-добри времена. Слепите Норни9 блъскат по сребърна наковалия с пръсти, които са дървени чукчета. Върху метала лежи отрязък от синя светлина. Огледалото оживява с образи на това, което не може да се сравни с нищо, застанало пред него.
То е увиснало в стая, която никога не е била мебелирана; виси на стена, покрита с тъмни гоблени, виси пред магьосницата, която е червена, и пред нейните пламъци.
Когато гледате в него, все едно гледате през прозорец в стая, изпълнена с розови паяжини, раздвижени от внезапни пориви на въздуха.
Нейното духче е изправено на дясното й рамо, а голата му опашка виси около врата й между нейните гърди. Тя го гали по главата и то размахва опашка.
Тя се усмихва и паяжините бавно се разхвърчават. Около нея подскачат пламъци, но нищо не гори.
После паяжините изчезват и тя се вглежда в цветовете на Блис.
С особен интерес тя гледа високия мъж, застанал гол до кръста в средата на кръг от трийсет и пет стъпки заобиколен от хора.
Раменете му са широки, а кръстът — съвсем тесен. Той е бос и носи черни, плътно прилепнали панталони. Гледа надолу. Косата му е с пясъчен цвят; ръцете му имат грамадни добре очертани мускули; кожата му е доста светла. Около кръста му е опасан широк черен колан, върху който са заплашително наредени къси шипове. Той гледа с жълтите си очи човека, който се опитва да се изправи от мястото, където е паднал на земята.
Човекът в краката му има много плът по раменете, гърдите и стомаха. Той се повдига на едната си ръка. Брадата закача рамото му, когато обръща главата си назад и поглежда нагоре. Устните му се раздвижват, но зъбите му са стиснати.
9
Норни — орисници от скандинавската митология.