![Създания от светлина и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Създания от светлина и мрак [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Създания от светлина и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Той се опитва да я притегли към себе си, но не успява.
— Момиченце, ти си било силно.
— Доведох те тук, за да се борим — казва тя.
Той поглежда към едно синьо ложе, после отново към момичето и се усмихва.
Тя бавно поклаща глава с отрицателен жест.
— Не за това, което мислиш. Най-напред трябва да ме победиш в двубой. Не искам обикновен човек, чийто гръбнак мога да пречупя с прегръдката си. Нито пък човек, който ще се умори след час или три часа. Искам мъж, от който блика сила като от река, течаща към безкрая. Такъв мъж ли си, Уаким?
— Нали ме видя в боя.
— И какво от това? Аз съм по-силна от всеки мъж, когото познавам. Ето, ти напрягаш сили да ме притеглиш към себе си, но не успяваш.
— Чедо, не искам да те нараня.
Тя се изсмива, разделя сключените му ръце от кръста си, изтегля едната от тях през рамото си и като обхваща едното му бедро във вариант на наге-ваза, наричан ката-гарума11, го хвърля в градината за любов.
Той се изправя и я поглежда. След това сваля ризата, която някога е била бяла, като я изтегля през главата си. Пресяга се и я окачва на един от клоните на голямото дърво.
Тя тръгва напред и застава пред него.
— Сега ще се биеш ли с мен?
В отговор той откъсва една роза от дървената решетка и й я поднася.
Тя изтегля лактите си назад, като свива юмруци. После двете й ръце се стрелват напред, нанасяйки двоен удар в неговата коремна област.
— От това разбирам, че не искаш цветето — казва задъхано той и го хвърля.
В очите й светва син огън и тя стъпва върху розата.
— Сега ще се биеш ли с мен?
— Да — казва той. — Ще те науча на една хватка, наричана „Целувката“.
Улавя я с мощна прегръдка и я притиска плътно до себе си. Устата му намира нейната, макар че тя извива главата му встрани, изпъва се и я повдига от земята. Тя не може да диша в прегръдката му, нито да се откъсне от нея; целувката им трае, докато силите я напускат, а той я отнася до леглото и я полага върху него.
Виждат се рози, много, много рози; после музика, движещи се светлини и едно цвете, изтръгнато и стъпкано.
Червената Магьосница плаче безмълвно.
Духчето й не разбира нищо.
Но ще разбере, и то скоро.
В огледалото се вижда само мъж, легнал до жена и жена, легнала до мъж.
Те наблюдават вълненията на Блис.
ИНТЕРЛЮДИЯ В ДОМА НА ЖИВОТА
Озирис е седнал в Дома на живота и пие кървавочервено вино. Яркозелената светлина изпълва целия въздух наоколо; отникъде нищо не пронизва, въобще не е студено. Той седи в Залата на стоте гоблена, където не се виждат стени. Подът е покрит с мека и плътна материя в златист цвят.
Слага долу празната чаша и става. Пресичайки Залата, той застава до зеления гоблен, вдига го и влиза в малка, скрита под него кабинка. Натиска три от табелките за осъществяване на връзка, заложени в стената, отмества встрани гоблена и влиза в стая, намираща се на 348 мили югозападно от Залата на стоте гоблена на дълбочина от 78,544 фута.
Стаята, в която влиза, е полутъмна, но се долавя малко от зеления отблясък.
Седналият на пода с кръстосани крака и червена препаска около бедрата не показва, че го е забелязал. Обърнал е гръб и не помръдва. Тялото му е добре оформено и стройно, а мускулите му изглеждат като тези на плувец. Косата му е гъста и тъмна, колкото може да бъде тъмна коса, която не е черна. Кожата на лицето му е бледа. Той е наведен напред и сякаш не диша.
Внезапно срещу него застава друг в огледална поза. Облечен е също като него. Цветът на лицето му, косата и мускулатурата са съвършено същите. Той действително е същият във всяко отношение и повдига тъмните си очи от малкия жълт кристал, в който са взряни. Като поглежда нагоре, той вижда оранжевозелената, жълта и черна птича глава на Озирис, очите му се разширяват и той казва: „Направих го отново“, а този другият, застанал срещу него, изчезва.
Грабва кристала, поставя го в платнена торба с шнурове и я окачва на кръста си. После се изправя.
— Деветсекундна фуга — казва той.
— Това ли е рекордът ти? — пита Озирис, а гласът му звучи като запис, пуснат на много бързи обороти.
— Да, татко.
— Владееш ли я?
— Не.
— Още колко време е необходимо?
— Знае ли някой? Може би три века, казва Ишибака.
— Тогава ще станеш ли майстор?
— Никой не може да каже предварително. Във всички светове има по-малко от тридесет истински майстори. Цели два века минаха, за да стигна дотук, а едва преди година дойде първото движение. Вярно е, че след като веднъж е развита, силата продължава да нараства…
Озирис поклаща глава, пристъпя и слага ръка на неговото рамо.
11
Еротична поза, известна от древноарабската „Градина на наслажденията“ на Шейх Нефзави.