Създания от светлина и мрак [bg]

Още трима падат пред него, включително Вили Трънката, Шампион на четири града от Блис, въпреки механичните му щипци. После качват мъжа на раменете си, окичват го с гирлянди и го отнасят до един пиедестал, където му дават купата на победителя и чека за паричната награда. Той не се усмихва до мига, когато очите му се спират на застаналата там Мегра от Калган, чийто светлорус знак „Х“ е целта на погледа му, докато се освободи, за да я последва, потрепвайки с ботушите си.

И тя чака същото.

Червената Магьосница наблюдава устните на множеството.

— Уаким — най-после казва тя. — Наричат го Уаким.

— За какво ни е да го гледаме?

— Сънувах сън, който разтълкувах така: „Гледай мястото, където приливът се обръща“. Дори тук, отвъд Средните светове, умът на магьосницата е свързан с приливните връзки на Силата. Макар и да не мога да ги ползвам, аз все пак ги долавям.

— А защо този… Уаким… е на мястото на промяната?

— Огледалото осигурява безмълвното всезнание. То показва всичко, но не обяснява нищо. Все пак то получи указания от моя сън, а за мен остава да изтълкувам всичко чрез медитация.

— Той е силен и много бърз.

— Наистина, не съм виждала подобен на него от времето, когато слънцеокият Сет10 бе поразен от Чука, който размазва слънца в боя си с Безименното. Уаким е нещо повече от това, за което го взема тълпата или онова момиченце, при което отива той. Виж, накарах огледалото да се проясни! Ето, още! Около него се вижда светла аура, която не ми харесва. Той има нещо общо с причината за безпокойството в съня ми. Трябва да се погрижим да бъде проследен. Трябва да разберем кой е той.

— Ще отведе момичето отвъд хълма — казва духчето и пъха студеното си носле в ухото й. — О, нека ги погледаме!

— Много добре — казва тя, а духчето размахва опашка и обгръща с предните си лапи върха на рошавата си главичка.

Мъжът е застанал на място, оградено отвсякъде с розов жив плет и пълно с цветя с всякакви багри. Виждат се пейки, легла, столове, маса и дървени решетки, окичени с рози, а отгоре някакво голямо зелено дърво, оформено като чадър, скрива небето. Разнасят се цветни аромати и благоухания; чува се музика, която остава за малко във въздуха и след това бавно отминава. Бледи светлини се разхождат в клоните на дървото. До масата в подножието на дървото искри малък фонтан, от който се носи упойваща миризма.

Момичето затваря вратата в живия плет. От външната страна светва надпис: „Не обезпокоявайте“.

— Уаким… — казва тя.

— Мегра — отговаря той.

— Знаеш ли защо поисках да дойдем тук?

— Това е градина за любов — казва той, — и мисля, че разбирам обичаите в тази страна…

Тя се усмихва, сваля препаската от гърдите си, окачва я на един храст и поставя ръцете си на неговите рамене.