![Създания от светлина и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Създания от светлина и мрак [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Създания от светлина и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Все пак, след като се грижи успешно за себе си цели осемнайсет години, Мегра реши, че е дошло времето да даде своя принос в общото дишане. Необходими са двама, които да се стремят към безкрайността, и Мегра разреши въпроса със своя стремеж, като избра цветовете и романтиката на откритите пространства, на мястото на панаира. Животът е нейното занимание и нейната религия и тя силно желае да му служи и занапред. Пред нея е цял месец отпуска.
Единственото, което й остава да направи, е да намери другия…
Нещото Което Вие В Нощта извисява глас в затвора без решетки. То скимти, кашля, лае, ломоти несвързано и ридае. Затворено е в сребърен пашкул от променливи енергийни полета, провесено от невидима паяжина от сили и е окачено на място, непознало никога дневна светлина.
Принцът Който Беше Хиляди го гъделичка с лазерни лъчи, къпе го в гама излъчвания и го храни с променящ се диапазон от ултразвуци и инфразвуци.
После то млъква и само за миг Принцът вдига глава от апаратурата, която е донесъл; зелените му очи се разширяват и ъгълчетата на тънките му устни помръдват леко нагоре след една усмивка, която така и не настигат.
То започва да вие отново.
Той скръцва с млечнобелите си зъби и отмята тъмната си качулка.
Косата му е ореол от светложълто злато в здрача на Мястото Без Врати. Взира се нагоре към почти видимата форма, която се гърчи в светлината. Всеки път, когато я проклина, устните му се придвижват механично около думите, които те винаги оформят, когато той не успява.
Цели десет века той се опитва да го убие, но то все още е живо.
Кръстосва ръце на гърдите си, навежда глава и изчезва.
Нещо ужасно вие в светлината, вие в нощта.
Мадрак накланя стъкленицата и пълни отново техните чаши.
Врамин вдига своята, гледа широкия път пред своята шатра и пие на големи глътки.
Мадрак налива отново.
— Това нито е живот, нито пък е приятен — казва Врамин най-сетне.
— Въпреки това ти никога не подкрепи активно програмата.
— Има ли някакво значение? Аз съм във властта на моите сегашни чувства.
— Чувства на поет…
Врамин поглажда брадата си.
— Никога не мога да бъда абсолютно верен на нещо или на някого — отговаря той.
— Колко жалко, бедни Ангел от Седмата Станция.
— Тази титла изчезна заедно със Станцията.
— В изгнание аристокрацията винаги се стреми да запази по нещо от своя ранг.
— Като се огледаш в мрака, какво виждаш?
— Нищо.
— Точно така.
— Каква е връзката?
— Мрака.
— Пак не я виждам.
— Воин-жрецо, това е обичайно в мрака.
— Брамин, престани с твоите гатанки. За какво става дума?
— Защо ме търсеше тук, на панаира?
— Разполагам с последните данни за населението. Поразяват ме с близостта си до легендарната Критична точка, което никога не се случва. Искаш ли да ги погледнеш?
— Не. Няма смисъл. Независимо от цифрите, твоето заключение е правилно.
— Може би го долавяш със специалните си сетива — в приливите и отливите на Силата?
Брамин кима утвърдително.
— Дай ми една цигара — казва Мадрак. Врамин прави жест и между пръстите му се появява запалена цигара.
— Този път е нещо особено — казва той. — Не става дума за просто снижаване на прилива на живота. Страхувам се, че ще се появи нещо като обратен бързей.
— По какъв начин ще се изрази това?
— Не знам, Мадрак. Но не смятам да остана тук повече, отколкото е необходимо, за да разбера.