Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елка Виденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)». Краткое содержание книги:
— Чух, че си успял да се върнеш — каза Райли, а по тона му личеше, че е доволен. — Винаги мога да разчитам на теб, Диего.
— Няма проблем — отвърна спокойно Диего. — Ако не се брои, че цял ден не съм дишал.
Райли се засмя.
— Следващия път не рискувай толкова. Трябва да даваш по-добър пример на бебетата.
Диего не отговори. Само се присъедини към смеха му. С ъгълчето на окото си забелязах, че Кевин също се поотпусна. Нима толкова се тревожеше, че Диего ще го наклевети? Може би Райли слушаше Диего много повече, отколкото съзнавах. Дали затова Раул бе побеснял така преди малко?
Всъщност добре ли беше, че Диего е толкова близък с Райли? Може би Райли не беше толкова лош. А и отношенията им не разваляха онова, което бе започнало между нас, нали така?
С изгряването на слънцето, времето не започна да тече по-бързо. Мазето беше претъпкано и всички бяха изнервени както винаги. Ако вампирите можеха да прегракват, Райли щеше съвсем да остане без глас от викане. Две-три хлапета за кратко останаха без крак или ръка, но поне никой не бе изгорен. Музиката се бореше за надмощие със звуците от видеоигрите, така че можех само да се радвам, че няма как да получа главоболие. Опитвах се да чета книгите си, но в крайна сметка само ги прелиствах една след друга, без да се фокусирам върху думите. Трупах ги на спретната купчинка на ръба на канапето за Фред. Винаги му ги оставях, макар така и да не разбирах дали ги чете. Не бях в състояние да гледам към него достатъчно дълго, че да разбера как точно си уплътнява времето.
Поне Раул така и не погледна към мен. Нито пък Кевин или останалите. Скривалището ми действаше безотказно, както винаги. Не виждах дали Диего проявява достатъчно разум да не ме поглежда, защото самата аз не му обръщах никакво внимание. Никой не би могъл да предположи, че сме от един отбор, освен може би Фред. Дали Фред бе забелязал, че съм готова да скоча на страната на Диего? Дори да беше, не смятах да се тревожа особено. Ако Фред не ме харесваше, щеше да ме остави да умра. Щеше да бъде съвсем лесно.
Със залязването на слънцето, обстановката се нажежи. Долу в мазето не виждахме как светлината угасва, тъй като всички прозорци на горния етаж бяха покрити, за всеки случай. Но чакането в продължение на толкова много дни бе изострило преценката ни кога свършва поредният ден. Хлапетата започваха да нервничат и да тормозят Райли да ги пусне да излязат.
— Кристи, нали снощи излиза — каза Райли и по гласа му личеше, че търпението му се изчерпва. — Хедър, Джим, Логан — тръгвайте. Уорън, очите ти са тъмни, заминавай с тях. Хей, Сара, не съм сляп, връщай се обратно.
Хлапетата, които отказа да пусне, се цупеха по ъглите, някои изчакваха Райли да тръгне, за да излязат тайно въпреки забраната му.
— Ъъъ, Фред, май тази нощ е твой ред — добави Райли, без да поглежда в нашата посока.
Чух, как Фред въздъхна и се изправи. Всички се отдръпнаха отвратено, докато минаваше през стаята, дори Райли. Но за разлика от останалите, той се подсмихна на себе си. Нали харесваше талантливи вампири.
Почувствах се като гола, когато Фред излезе. Сега всички ме виждаха. Стоях напълно неподвижна, с наведена глава и правех всичко възможно да не привличам внимание към себе си.
За мое щастие тази нощ Райли бързаше. При това толкова, че пътьом едва поспря, за да изгледа свирепо онези, които очевидно възнамеряваха да тръгнат още щом му видеха гърба, камо ли да ги заплаши, и излезе. Обикновено изнасяше някоя от речите си как трябва се пазим да не привличаме внимание, но не и тази вечер. Тази вечер ми се стори замислен, притеснен. Обзалагах се, че отива да се срещне с нея. Така че не горях от нетърпение да се видим на зазоряване.
Изчаках Кристи и трима от обичайните й придружители да се изнижат навън и се измъкнах след тях, стараейки се да изглеждам като част от антуража, без да ги подразня. Не погледнах нито към Раул, нито към Диего. Съсредоточих се върху това да изглеждам невзрачна, незаслужаваща внимание. Случайна вампирка.
Щом излязохме от къщата, мигновено се отделих от групичката на Кристи и се вмъкнах в гората. Надявах се, че само Диего ще проследи дирята ми. По средата на склона на най-близката планина се покатерих сред горните клони на огромен смърч, който се извисяваше над околните дървета с няколко метра. Имах идеален изглед към всеки, който би се опитал да ме проследи.
Оказа се, че проявявам излишна предпазливост. Може би през целия ден бях проявявала прекалена предпазливост. Диего бе единственият, който дойде да ме търси. Зърнах го отдалече и слязох от дървото, за да го посрещна.