Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елка Виденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)». Краткое содержание книги:
А после, на около сто километра западно от обичайния ни периметър, открихме къщата. Невъзможно беше да сбъркаме звуците. Бумтенето на баса, музиката от видеоигрите, ръмженето. Определено беше нашата банда.
Измъкнах ръката си от тази на Диего и той ме погледна.
— Хей, та аз дори не те познавам — казах шеговито. — Дума не съм разменила с теб, заради онази, вода, в която киснахме цял ден. Може да си нинджа или пък обикновен вампир, нямам представа.
— Същото важи и за теб, драга непозната. — Той се ухили, след което сниши тон и заговори бързо-бързо: — Дръж се както вчера. Утре вечер ще излезем заедно. Може да предприемем разузнавателна акция, да научим нещо повече.
— Не звучи зле. Остава само да си траем.
Той се наведе бързо и ме целуна — съвсем лекичко, но по устните. Шокът отекна по цялото ми тяло.
— Хайде! — рече той и затича по склона към източника на дрезгавите викове, без да поглежда назад. Вече беше влязъл в ролята.
Леко зашеметена, го последвах на няколко метра разстояние, като нарочно оставих дистанция между нас, както бих направила, ако ставаше въпрос за всеки друг.
Къщата беше голяма, в стил дървена колиба, сгушена между боровете, без признаци за никакви съседи на няколко километра наоколо. Всички прозорци бяха тъмни, сякаш беше празна, но цялата постройка се тресеше от силната музика, която ехтеше от мазето.
Диего влезе първи, а аз се стараех да се движа зад него все едно беше Кевин или Раул — предпазливо, защитавайки личното си пространство. Диего откри стълбището и се спусна надолу с уверена крачка.
— Опитвате се да се отървете от мен, а, глупаци? — подвикна той.
— Хей, вижте, Диего е жив — чух Кевин да отговаря с ясно доловима липса на ентусиазъм.
— Но не благодарение на теб — отвърна Диего.
Аз се промъквах в тъмното мазе. Единствената светлина беше от няколкото телевизионни екрана, но пак беше предостатъчна за присъстващите. Побързах да се оттегля към ъгълчето, в което седеше Фред, съвсем сам на цяло канапе, доволна, че вече имам оправдание за напрегнатото си изражение, защото нямаше как да го скрия. Преглътнах с усилие, когато погнусата ме връхлетя, и се свих на обичайното си място на пода зад канапето. Когато седнах, силата на Фред да отвращава околните като че ли постихна. Или може би просто започвах да свиквам.
Мазето беше полупразно, нали беше полунощ. Хлапетата вътре до едно бяха с очи като моите — яркочервени, прясно напоени с кръв.
— Позабавих се, докато разчиствах бъркотията ви — обърна се Диего към Кевин. — А после, когато стигнах при останките на къщата, почти се беше съмнало. Наложи се да прекарам деня в пълна с вода пещера.
— Върви се оплачи на Райли. Изобщо не ми пука.
— Виждам, че и малката е оцеляла — обади се друг глас и аз потръпнах, защото познах Раул. Почувствах известно облекчение, че не знаеше името ми, но все пак бях ужасена, че ме е забелязал.
— Аха, понеже ме проследи. — Не виждах Диего, но бях сигурна, че свива рамене.
— Охо, значи си истински герой — отбеляза подигравателно Раул.
— За идиотско поведение не ни дават допълнителни точки.
Щеше ми се да не се заяжда с Раул. Надявах се Райли да се върне скоро. Само той бе в състояние да озапти Раул.
Но Райли най-вероятно беше на лов за деца отрепки, които да заведе при нея. Или вършеше каквото там вършеше, докато беше далече от нас.
— Интересно отношение имаш, Диего. Мислиш си, че Райли те харесва толкова много, та ще страда, ако те убия. Аз пък смятам, че грешиш. Но както и да е, тази нощ и без това те смята за мъртъв.
Чух, че останалите се размърдват. Някои, за да застанат на страната на Раул, други — за да се махнат от пътя им. Аз се колебаех в скривалището си, макар да знаех, че няма да оставя Диего да се бие сам, но същевременно се опасявах да не прибързам и излишно да издам прикритието ни, ако не се стигнеше до бой. Надявах се, че Диего бе оцелял толкова дълго, защото притежава невероятни бойни умения. Аз самата не бях в състояние да предложа кой знае какво в това отношение. В мазето имаше трима от бандата на Раул и още неколцина, които биха застанали на негова страна, само и само да му се харесат. Дали Райли щеше да се върне, преди да успеят да ни изгорят?
Диего отговори със съвършено спокоен глас:
— Толкова ли те е страх да се изправиш сам срещу мен? Не се изненадвам.
Раул изсумтя.
— Такива изказвания вършат ли работа изобщо? Освен по филмите? Защо да се бия сам с теб? Не искам да те победя, а да приключа с теб.
Приклекнах, готова да скоча.
Раул продължаваше да говори. Явно харесваше звука на собствения си глас.