Спокойствието на хаоса
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спокойствието на хаоса». Краткое содержание книги:
Но въпреки това е развил инстинкт за полет.
И още: Правенето на дете не е интелектуална дейност.
Но ако се прави от глупак, се появява глупак.
Досещате ли се каква е връзката между двата инстинкта?
В салона вече се смеят. Смее се и тя.
— Взех го, но разбрах, че в главата ми не е останала нито една дума от ония, дето ги бях измислил. А нямам време да измисля друга умност. Затова…
Поемам дълбоко дъх. Никой вече не се смее. И странно, всички са с мен. Как го разбирам — не знам, но съм сигурен. Всички очакват да й покажа, че ние, войниците… Лъвовете, пардон…
— … Затова ще Ви кажа нещо простичко, но искрено. Обичаме Ви. Ние, остриганите и обърканите. Обичаме Ви, защото ни дадохте това, от което имаме болезнена необходимост точно сега. Дадохте ни нежност. Благодаря Ви! — Буцата в гърлото ми така се присвива, че…
Стоя с букет в ръка и не се сещам да й го поднеса. Всички се смеят, а аз не мога да разбера защо. Това усилва още повече смеха. Доротея ме приближава.
— Този букет е все пак за мен, нали?
— Ами да… — Завеян съм колкото си искам и още толкова. Поднасям цветята и докато се колебая дали да я целуна, ме целува тя. И ми казва тихо, в ухото:
— Благодаря! Мило момче си ти… — Само да успея да се удържа, да не изхвърча нагоре, че може да си строша главата в тавана… Тая, с поникването на крила, понякога може да е метафора, но в други случаи си е направо истина.
А после, вече по-високо, така, че да бъде чута от всички, Доротея споделя:
— Знам, че така, отдалечена от сцената, може би изглеждам понапудрена госпожица, но и аз ви обичам! Наистина. Благодаря ви, момчета…
Най-хубавите неща се казват с прости думи. Доротея е магьосница. Великолепна, добра магьосница.
Ръкопляскат й. Без превземки. Обичат я. Запаметяват я. Изпиват я. Довечера тя ще се появи в сънищата им — желана и недостижима.
Отново приглушават светлината и тя продължава да рецитира. Не, не рецитира. Говори просто и разбираемо. Влиза в душите и ги гали, от което те притихват. Не знам дали думите й са умни, но са тия, необходимите, от които изтръпваш и се разболяваш. От единствената болест, от която човек не желае да оздравява.
При следващия тур от овации Кузманов се появява с втори букет и галантно го поднася. Напет салонен лъв. Е, в погледа му липсва класическата лъвска безцеремонност, ама в казармената савана всичко не може да бъде на шест. Даже я целува, макар и притеснен. Дойде му куража, след като видя, че артистичната знаменитост не обядва с филе от ефрейтори.
После, когато Доротея си отива, главнокомандващият се опитва да извърти нещата така, все едно нарочно ми е направил добрината и ми е дал възможността… Никой разбира се не му вярва, но му завиждат точно толкова, колкото и на мен. Целувка с известна столична актриса, ходи че не завиждай… След като Доротея си отива, остават само спомените. И бъдещите сънища. Може би, като си вземат отпуска и отидат на село, остриганите момчета ще разказват на местните моми за страстната прегръдка и огнената целувка със столичната знаменитост? Там можеш и да поизлъжеш. Тук ти остава само да завиждаш.
Магията е свършила. Всяка магия, все някога свършва. Виж, завистта не свършва никога.
VII. Трябва ли да бъдеш Хамлет, ако можеш да бъдеш Хорацио?
Допуснаха ме в парашутната зала. Не се отръскаха от мен. Обясненията са поне две. Едното: Отчитат очевидното ми желание. Второто: Втори желаещ засега няма. В поделението има толкова приятни служби на закътано. Да се напъхаш точно във ветрилника на парашутната — не звучи като интелигентно решение.
По някое време дочувам, че втори наивник все пак се е намерил. От охранителната рота. Разбираемо. Който попадне там, в продължение на две години дава през вечер наряд. И две години ходи като пиян морков от недоспиване. При тази перспектива, си заслужава да се замислиш дали да не станеш даже парашутист…
Бъдещият ми колега се появява след няколко дни. Оглеждам го с разсеян поглед. Среден ръст, тесни рамене, широк ханш — като на жена. Сиви очи, лице, нашарено от детска шарка. Грозничък, меко казано. След малко забелязвам още съществени елементи. Грозничък, но не комплексиран. Сдържан, но не объркан.
За пръв път през живота си вижда парашут, но това няма значение. Колкото по-малко знае, толкова повече ще слуша. За разлика от другия войник, който знае много, ама много знае…
По някое време ни изгонват от залата. Да изпушим по цигара и да се опознаем. Не пушим, но се усещаме след първите пет минути разговор. Казва се Александър — императорско име. Македонец е. Ясно, от тук нататък става Александър Македонски. Впечатляващо…
През следващите дни разбирам, че си заслужава да мълча и да наблюдавам какво прави и как го прави. Ученото момче съм аз, но учителят е той. За два дни става направо симпатичен на майора. Освен другото е автомонтьор. Много полезен занаят. Началникът има москвич, сещате се, нали?… Тази кола е създадена така, че да бъде непрекъснато обгрижвана, иначе отказва да се движи. А Александър Македонски явно разбира от коли. На третия ден виждам нещо, което може да бъде окачествено само като малко чудо: Майорът нещо му говори, потупва го по рамото приятелски и даже му се усмихва. Тоя македонец е много по-напред от мен с психотехниките. Или знае някакви заклинания. Или има някаква свръхинтуиция, благодарение на която…