Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Доктор Кабанес предполага, че Марат е страдал от твърде разпространена болезнена екзема, главно по седалищните части и част от половите органи. Затова през горещите летни месеци бил принуден да седи във вана, пълна с хладка вода. Кървенето, сърбежът, болките не му давали мира ни денем, ни нощем.
Тази диагноза потвърждават и други лекари — ставало въпрос за остро микозно заболяване с неприятни струпеи и кървящи циреи.
Следователно Марат не е бил нито сифилитик, нито прокажен, както се е говорело. Но болестта му е била силно депремираща. В своя труд Жан Масен посочва, че доктор Юскиевенски, който се занимавал със случая, заявил, че „Марат би живял още няколко месеца, но все едно — и дейността, и влиянието му постепенно щяха да отслабват“.
Шарлота Корде слиза от файтона и застава пред вратата на дом номер 44 на улица „Л’Екол дьо Медсин“, където живее „чудовището“, което е дошла да убие. Със своята политическа наивност тя е опростила проблема за революцията и контрареволюцията, стоварила е цялата вина за ужасите, насилието и загиналите върху главата на един човек. Така й било по-лесно да вземе решението: „Ще убия Марат, носителя и инициатора на революционните ужаси, и ще спася живота на хиляди невинни хора.“
Позвънява и чака да й отворят. По всичко личи, че не изпитва нито смут, нито страх. Тя се смята за изпълнителен орган на едно окаяно общество, като месия, като приказен рицар, който е тръгнал към бърлогата, за да освободи човечеството от кръвожадния дракон.
Вратата се отваря и пред Шарлота Корде застава жена, нито млада, нито красива — Симон Еврар, другарката на Марат.
— Бих искала да говоря с гражданина Марат — казва Шарлота Корде с уверен глас.
— Гражданинът Марат е болен.
— Но аз му нося важни вести.
— Въпреки това не ще може да ви приеме, наистина не се чувствува добре.
— Става въпрос за известни разкрития… — настоява Шарлота Корде.
— Съжалявам, разберете, моля… — А бихте ли ми казали поне кога ще мога?. — Не зная. Сега не. — Тогава кога?
— Когато се почувствува по-добре. Тринадесети юли, лъчите на следобедното слънце палят. Шарлота Корде постоява малко пред затворената врата и чувствува, че планът й се проваля.
Младата атентаторка обаче не унива. Тази обикновена пречка не може да я отклони. Тръгва и известно време се разхожда по съседните улици, може би след час-два се връща и отново позвънява на вратата на Марат. Този път отваря друга жена, но и тя и казва същото: „Марат е тежко болен, не приема никого.“
И въпреки това миналия ден са го посетили приятелите му. Първо представители на корделиерите, неговите най-близки съратници, а после група якобинци.
Марат седи във ваната. Върху сложената напреко дъска е поставил материалите и мастилницата. При тези условия той чете вестници и работи денонощно, защото не може и да спи. Революционерите приема, седейки във ваната, но едва ли това може да си позволи с непозната млада дама, позвънила на вратата му. Освен това той се нуждае от спокойствие. Симон Еврар и портиерката не са съвсем убедени, че тази госпожица има интересна новина за Марат, както тя настоятелно твърди.
Шарлота Корде се връща в страноприемницата и в стаята си написва писмо до Марат. Тя е решила, че на всяка цена трябва да се промъкне, въпреки че тези две жени го пазят.
Писмото не съдържа някакво особено съобщение — пристигнала от Кан, носи интересни вести главно за това, какво подготвят жирондистите, поради което трябва лично да говори с Марат.
Келнерът от страноприемницата, с когото Шарлота се е сприятелила, предава писмото и Марат го получава някъде следобед. Не е известно как е реагирал на написаното. Но се намесил лично, когато някъде между 19 и 20 часа упоритата посетителка се появява отново пред вратата му, позвънява и настоява за разговор с него. Този път пред нея се изпречва пак портиерката.
Шарлота Корде се подготвя предварително за очакваните неблагоприятни обстоятелства. В чантата си тя има друго писмо, в което повтаря предложението си и прибавя, че е преследвана поради революционните си убеждения, че е безпомощна и моли за защита.
Не се наложило да използува второто писмо. Марат чува разговора. Шарлота Корде, която се е смятала за предопределена от бога за тази мисия, вече губи търпение и с твърде енергичен висок глас настоява да влезе. Марат се обръща към Симон и пита какво става. След като тя му обяснява, че пак е дошла онази елегантна млада дама, Марат нарежда да я поканят. Той я приема, седнал почти гол във ваната, само си пооправя халата. Сцената трае десет-петнадесет минути и е твърде драматична.