Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
Около мен се простираше неизбродно море от лели, стигащо до хоризонта. Имаше високи лели, ниски лели, дебели лели, мършави лели и една леля, която не спираше да говори, но на която никой не обръщаше и нула внимание. По-късно щях да науча, че това е обичайната практика на госпожица Еметин Девърил — лелята, която Корки описа като смахната. Водеше неспирен монолог от началото до края на всяко ястие. Щеше много да допадне на Шекспир.
Начело на масата се мъдреше млад екземпляр с добре скроено вечерно облекло, което ме накара още по-остро да осъзная напрашената от пътуването тапицерия, обвиваща мощите ми. Вероятно беше Е. Хадок. Седеше до момиче в бяло — толкова очебийно най-младият член на женското присъствие, че я изчислих като Коковата Гъртруд.
Подложих я на обстоен оглед и започнах да разбирам как Коко е хлътнал до хрилете. Детето на Благородната Дафни, вдовица на покойния П. Б. Уинкуърт, беше стройна, руса и крехка, в крещящо противоречие с майка си, която вече идентифицирах като бореца полутежка категория от дясната ми страна. Очите й бяха сини, зъбите — като бисери, а и в останалите аспекти Бог дал, та се забравил. Мисловният процес на Коко напълно ми се изясни. Според собствените му изявления беше се разхождал с това момиче в градината по здрач, птичките сънливо чуруликали из храсталака, а звездите започвали да надничат отгоре. Никой жив мъж в подобна обстановка и с това момиче до себе си не би избегнал световъртежа.
Тъкмо се бях замислил не без известно вълнение за двете млади сърца, разцъфнали през пролетта, и за възможностите им да се доберат до щастлив край, когато на дневен ред изникна концертът.
До този момент разговорът на масата беше предимно технически и труден за схващане от новопристигнал. Една леля каза, че получила писмо от Емил и със следобедната поща, друга леля се заинтересува пише ли нещо за Фред и Алис, първата отговори, че да, с Фред и Алис всичко е наред, защото Агнес вече била предала на Едит какво Джейн казала на Елинър. Пълна мистика.
Но сега една леля с очила заяви, че срещнала викария. Клетият старец плюел кръв и сипел огън и жупел, защото племенницата му, госпожица Пърбрайт, настоявала да включи в концерта нещо, което наричала злободневен диалог, изпълнен от полицая Добс и племенника на Агата Уърпълсдън господин Устър. Нямала представа какво значи злободневен диалог. Може би вие ще можете да ни обясните, Огъстъс?
Зарадвах се безмерно, че най-сетне ще имам възможност да вмъкна няколко думи, защото с изключение на дрезгавия кикот в самото начало не бях издал звук, откак се присъединих към компанията. Та чувствах, че е крайно време, в името на Гъси, да изплувам от мълчанието. Ако продължавах още малко така, цялата банда щеше да се юрне към писалищата си да пише умолителни писма на Басет да помисли добре, преди да повери щастието си в ръцете на тъпанар с вързан език, който ще вгорчи медения месец, като зареже всичко по средата и забегне в трапистки манастир27.
— Ъъъ, да, ще мога — заговорих аз. — Това е диалог между двама ирландци. Пат и Майк. На сцената значи излизат двама със зелени бради, въоръжени с чадъри, и единият казва на другия: „Коя беше дамата, с която снощи те срещнах на улицата?“, а другият отвръща на първия: „Гръм и мълния, това не беше дама, а жена ми.“ Тогава вторият фрасва първия с чадъра по лимона, а първият, да не остане по-назад, друсва втория по китарата със своя чадър. И тъй нататък до края.
Не се прие добре. Всички рязко и едновременно поеха дъх.
— Колко вулгарно! — заяви една от лелите.
— Ужасно, ужасно вулгарно! — изхриптя друга.
— Отблъскващо вулгарно — отсече Благородната Дафни Уинкуърт. — Но е типично за госпожица Пърбрайт да предложи подобно нещо за селски концерт.
Останалите не реагираха с „Комай си права, Даф“, но маниерът им предполагаше точно тези думи. Стискаха се устни и в чиниите се забиваха носове. Започнах да схващам какво имаше предвид Коко, когато каза, че тези дами не одобрявани Корки. Акциите й очевидно се котираха твърде ниско и пазарът беше муден.
— Е, радвам се — започна пак очилатата леля, — че не вие, Огъстъс, а онзи господин Устър ще се опозори с участие в подобна долнопробна сценка. Представям си как би се почувствала Мадлин!
— Мадлин не би го преживяла — отбеляза кльощавата леля.
— Скъпата Мадлин е тъй възвишена — поднесе мнението си и Благородната Дафни Уинкуърт.
Ледена ръка стисна сърцето ми. Почувствах се като Гадаринската свиня28, озовала се на косъм от ръба на бездната. Не е за вярване, но до този момент не ми беше минало през ума, че щом Мадлин Басет научи как любимият й е вилнял из околността със зелена брада и е налагал полицаи с чадър, тя ще се отврати до дъното на лигавата си душа. По дяволите, годежът щеше да предаде Богу дух в момента, в който новината стигнеше до ушите й. Човек трябва да борави с тия романтични момичета с възвишени идеали като с рохки яйца. А Гъси със зелена брада щеше да е далеч по-трагичен от Гъси в кафеза.
27
Трапистите са монаси от католически орден, който дава обет за вечно мълчание. — Б.пр.
28
За въпросната свиня споменава Киплинг в поемата си „Знамето на тяхната страна“. — Б.пр.