Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
Същата вечер се любихме в хотелската стая. Дълго след това продължихме да се притискаме един към друг, все още изненадани и смутени от силата на собствената си чувственост и от онази плътска жажда по едно-единствено тяло и само по него. Съвместният ни живот познаваше моменти на неудържими безумства, разпалени от желанието ни за пълно отдаване. В непознати градове и стаи ние страстно си шепнехме неща, които за нищо на света не бихме споделили с друг. Устройвахме си пирове на плътта и гощавахме любовта си с огнени езици. Обичахме телата си, този сластен извор на неподозирани чудеса.
През онази вечер ни сервира келнерът Фернандо, на когото викаха Фреди. Беше набит човек с дълбок глас и владееше до съвършенство периметъра, за който отговаряше. Заведе ни до малката маса на открито с изглед към Пантеона и веднага ни препоръча бутилка „Бароло“ и ризото вместо спагети. Когато ни донесе ризото, извади елегантен остър инструмент, наряза белия трюфел на тънки филийки и ги постави върху още димящото блюдо. Смесената миризма на ориз и трюфел зарадва обонянието ми с апетитното си съчетание и аз поднесох чинията към носа си, отправяйки благодарствена молитва към Бога не само за трюфелите, но и за Фреди.
Вечерята ни продължи дълго, но ние и без това не бързахме. Припомнихме си миналото и безбройните неща, в които бяхме сбъркали. Но след време дойде ред на бъдещето и тогава се разговорихме за децата и как ще ги кръстим, и къде ще се установим да живеем, и как ще възпитаме онези красиви ефирни Макколчета, които, макар и още неродени, бяха така силно обичани.
Докато Фреди наобикаляше масата ни, Шайла не пропускаше случай да пофлиртува с него, а той отвръщаше на закачките й сдържано, но с много средиземноморско очарование. Препоръча ни пресни, леко препечени скариди, миропомазани със зехтин и лимонов сок. Зехтинът имаше онзи дълбок цвят по-скоро на изумруд, отколкото на маслина. Скаридите бяха с вкус на омар, угояван с мед, Шайла изля малко зехтин на пръстите си и ги облиза. После изля малко и върху моите и започна да ги смуче един по един, докато Фреди ни гледаше със завист и задоволство. Той възнагради представлението й с гръцка салата, после извади джобно ножче, отвори го и много бавно, сякаш свещенодействаше, започна да бели един кървавочервен портокал от Сицилия. Оранжевата кора увисна от тъмнорубинения плод като къдрава спираловидна гирлянда. Когато дългата като смок обелка падна на пода, Фреди я вдигна и я подаде на Шайла, после разряза портокала и го нареди пред нея във формата на разцъфнала роза. Донесе ни чаши, върху които бе изрисуван Пантеона, и ни наля грапа.
Над града бе увиснала пълната луна. Една циганка продаваше дългостеблени цветя и кръшно се провираше между масите. Трима мъже от Абрузи изпълниха няколко неаполитански любовни песни, после тръгнаха с шапка между хората. Докато един фокусник гълташе огън, певец с малка хавайска китара ни изпя „Искам да държа ръката ти“ и „Обичай ме нежно“.
— Джак, това е като филм на Фелини — обади се Шайла. — Хайде да останем завинаги тук.
Тълпа италиански младежи, безгрижни и вятърничави, се изля от околните улици в Пиаца Ротонда — спирка по пътя на вечното им преселение. Появиха се циганки в ярки, пищни костюми, шумни като папагали, и защъкаха между масите, преди келнерите да успеят да ги разгонят.
В края на вечерта Фреди ни донесе две чаши еспресо и ни каза да не забравяме „Да Фортунато“ и неговия оберкелнер, който е имал удоволствието да ни обслужва в една красива римска нощ, която той нарече „fantastica“. Шайла целуна Фреди — спонтанен жест, който изглеждаше съвсем естествен.
Докато гледах сметката, Шайла докосна ръката ми и ми даде знак с очи.
Фреди придружаваше Федерико Фелини и две смайващо красиви дами до съседната маса. Той ни намигна и рече: „Винаги във «Да Фортунато»“. После като човек, който разбира силата и езика на жестовете, той купи роза от една млада циганка и я подари на Шайла заедно с чаша вино — за сметка на заведението.
След смъртта на Шайла в личното й ковчеже намерих чашата, изсъхналата роза и портокаловата обелка, грижливо завити и съхранени завинаги. Те ми напомниха, че в живота има нощи, изпълнени със съвършенство, нощи с пълнолуние, циганки и цветя, когато ароматът на трюфели те подмамва да кривнеш в странична уличка, когато Фелини сяда на съседната маса, а Фреди с благоговение обелва кървавочервен портокал и ти го поднася в знак на обич. В такава една нощ в Рим ние бяхме влюбени един в друг, както никой никога не можеше да бъде, и тогава бе зачената Лия, дете на нашата неизразимо свята и уязвима любов, когато всичко у нас сияеше и възторжено очакваше бъдещето.