Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Кайл изкрещя пронизително, когато лявото му рамо за броени секунди се превърна в една единствена, огромна, възпалена рана. Не му се наложи да симулира пристъпа на слабост, който го изхвърли от падащия „Харли Дейвидсън“ и го остави да лежи в несвяст.
Черити зъзнеше. Така беше, откакто се събуди, но от повече от два часа ставаше все по-лошо. Бутилката на малката газова печка беше празна и тя едва сега започваше да усеща колко студено в действителност беше тук долу: достатъчно студено, за да превърне дъха й в пара, а пръстите на ръцете и краката й — в болящи ледени късове. При това беше почти напълно уверена, че не искаха нарочно да я оставят да измръзне. Все пак Кент знаеше колко студено можеше да стане тук през нощта, на десет или двайсет метра под земята, в пустинята, защото малката й килия предлагаше дори лукса на газовата печка — не, пазачите й просто бяха забравили да проверят бутилката й.
Въпреки всичко разликата не беше кой знае колко голяма, ядосано си помисли Черити. В най-добрия случай малко по-различен надгробен надпис: Тук почива Черити Леърд, спасителка на света и против волята си пътешественица във времето, за съжаление, поради недоглеждане, втория път замразена малко повече, отколкото е било нужно.
Тя се опита да се увие по-плътно в тънкото одеяло, което Кент й беше дал, но пръстите й вече бяха станали прекалено неподвижни. Жалко, саркастично помисли тя, че Кент не влезе още веднъж, за да я нагледа. Може би би могла да убие — просто шоково да го замрази, като му дъхне веднъж. Или…
В мислите си Черити беше стигнала до седмия или осмия оригинален начин за екзекуция, които би подготвила на Кент и идиотските му приятели по оръжие, преди изобщо да забележи, че вече не е сама в невзрачната килия. Някой стоеше до леглото й, разтърсваше внимателно рамото й и при това през цялото време й говореше нещо, от което тя не разбираше нито дума. Тя с мъка вдигна поглед и съзря едно брадато лице, по което се четеше много голяма уплаха.
Мъжът изглеждаше искрено загрижен.
— Наред ли е всичко при вас? — попита той.
Черити с усилие се надигна и се заклатушка до него към вратата.
Изминаха десет минути, преди животът да започне постепенно да се възвръща в крайниците й. От болка от очите й потекоха сълзи. Черити храбро отпиваше от кипящия чай, с който спасителят й се опитваше да я налее.
— Сега наред ли е всичко? — попита брадатият, когото беше видяла най-напред. Черити го изгледа гневно, но въпреки това видя, че уплахата в очите му беше искрена.
— Горе-долу — каза тя. Все още й беше трудно да говори. Устните й бяха безчувствени. — Да не би да искахте да ме убиете?
— Аз… аз не разбирам — полугласно каза брадатият. — Бутилката беше пълна. Във всеки случай така мисля. — Той поклати глава. — Би трябвало да стигне за три дни!
Черити впери поглед в него. Три дни? Ако беше намалила пламъка съвсем и се беше задоволила със седем или осем градуса по Целзий, може би, но не и ако…
Тя пое дъх, за да отвърне ядосано — и отново затвори уста, без дори да каже дума, когато погледът й попадна върху невзрачното синьо пламъче на газовата печка, която гореше непосредствено до нея. Беше намалено докрай и в това помещение температурата наистина беше само седем или осем градуса. Съдържанието на бутилката беше достатъчно, само че не беше предвидено за човек, роден в епохата на разточителството, който все още не беше проумял напълно, че оцеляването и комфортът не означаваха непременно едно и също нещо.
— Всичко е наред — каза тя с усмивка. — Стават грешки, нали? Вината не е ваша.
В очите на събеседника й се изписа облекчение. Но той все още изглеждаше много изплашен. И тя изведнъж проумя защо.
— Наистина, вече всичко е наред — каза тя, колкото е възможно по-убедително. — И аз ви обещавам, че няма да кажа нищо на Кент — ако ми дадете още една чаша от вашия отвратителен чай.
Мъжът кимна с облекчение, скочи и се върна толкова припряно с чая, че разля половината на пода, преди Черити да успее да вземе чашата от ръцете му. Чаят наистина имаше отвратителен вкус, но поне беше горещ.
— Къде е Скудър? — попита тя. — И него ли сте замразили дълбоко?
Брадатият се усмихна нервно, но Черити виждаше, че той не беше сигурен доколко сериозно му говореше тя.
— Вашият спътник е при Кент — колебливо отвърна той. — Трябваше да заведем и вас при него, обаче…
Черити се усмихна окуражаващо.
— Какво чакаме още?