Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
Чиновникът продължи да бърка в чекмеджето. Миг след това, отегчен да рови книжа, той написа с мастило в единия ъгъл на плика: „Няма марки от пет“. Подписа се отдолу и сложи печата на станцията.
Тази вечер, след молитвата, отец Анхел намери една умряла мишка да плува в купела със светената вода. Тринидад зареждаше капаните в кръщелнята. Отецът грабна животинчето за крайчеца на опашката.
— Ще предизвикаш някое нещастие — каза той на Тринидад, като размахваше пред нея умрялата мишка. — Не знаеш ли, че някои вярващи си наливат светена вода и я дават на болните да пият?
— И какво от това? — запита Тринидад.
— Как какво? — възрази свещеникът. — Само това, че болните ще пият светена вода с арсеник.
Тринидад му припомни, че още не й е дал парите за арсеника. „От гипса“ — каза тя и каза рецептата — поръсила гипс из ъглите на църквата; мишката яла и малко след това, гонена от жажда, отишла да пие вода от купела. От водата гипсът в стомаха й се втвърдил.
— Все пак — каза свещеникът — по-добре е да дойдеш да ти дам пари за арсеник. Не искам повече умрели мишки в светената вода.
В кабинета го чакаше делегация от дами-католички, оглавявана от Ребека де Асис. След като даде на Тринидад парите за арсеника, свещеникът измънка нещо за горещината в стаята и седна пред работната маса, срещу трите дами, които чакаха мълчаливо.
— На вашите услуги, уважаеми госпожи.
Те се спогледаха. Ребека де Асис тогава разтвори ветрило с нарисуван японски пейзаж и каза без следа от тайнственост:
— По въпроса за пасквилите, отче.
С много модулации, както би разказала детска приказка, тя изложи тревогата на селото. Каза, че макар смъртта на Пастор да трябва да се приеме „като нещо абсолютно лично“, почтените семейства се чувстват задължени да проявят загриженост по въпроса за пасквилите.
Подпряла се на дръжката на чадъра си, Адалхиса Монтоя — най-възрастната от трите, беше по-ясна:
— Ние, дамите-католички, решихме да се намесим в тази работа.
Отец Анхел размисли няколко мига. Ребека де Асис си пое дълбоко дъх и отец Анхел се запита как тази жена може да излъчва такъв топъл мирис. Беше пищна и цветуща, с ослепителна белота и пламенно здраве. Свещеникът заговори, впил очи в някаква неопределена точка.
— Моето мнение — каза той — е, че не бива да обръщаме внимание на мълвата за скандала. Трябва да се поставим над техните постъпки и да продължим да спазваме божиите закони както досега.
Адалхиса Монтоя потвърди с кимане на глава. Но другите не се съгласиха — струвало им се, че „тази напаст по-късно може да има гибелни последици“. В този миг високоговорителят на киносалона се изкашля. Отец Анхел се плесна по челото. „Простете“ — каза той, докато търсеше в чекмеджето на масата списъка на католическата цензура.
— Какво дават днес?
— „Пирати в космоса“ — каза Ребека де Асис. — Военен филм.
Отец Анхел провери по азбучен ред, мънкайки откъслечни заглавия, докато пробягваше с пръст дългия класифициран списък. Спря, след като обърна страницата.
— „Пирати в космоса“.
Прокара хоризонтално пръст, за да види моралната оценка, в мига, в който чу гласа на собственика вместо очакваната плоча. Съобщаваше, че прожекцията се отлага поради лошото време. Една от жените обясни, че собственикът взел това решение, защото публиката искала да й се върнат парите, в случай че дъждът прекъсне прожекцията преди антракта.
— Жалко — каза отец Анхел, — филмът е добър за всички.
Затвори тетрадката и продължи:
— Както ви казах, това е село, спазващо законите. Преди деветнадесет години, когато ми предадоха енорията, имаше единадесет незаконни съжителства във важни семейства. Днес е останало само едно, и то, надяваме се, за кратко.
— Не е заради нас — каза Ребека де Асис, — но тези бедни хора…
— Няма причина за тревога — продължи свещеникът, безразличен към прекъсването. — Трябва да видите как се е променило това село. По онова време една руска балерина даде на арената за бой на петли спектакъл само за мъже и накрая на публичен търг продаде всичко, каквото носеше отгоре си.
Адалхиса Монтоя го прекъсна:
— Точно така — каза тя.
Тя наистина си спомняше скандала така, както й го бяха разказали — когато балерината останала съвсем гола, един старец започнал да крещи от галерията, качил се на последното стъпало и се изпикал върху публиката. Бяха й разказали, че останалите мъже, следвайки примера, накрая сред влудяваща олелия се пикали един друг.
— Сега — продължи свещеникът — е доказано, че това е най-съблюдаващото законите село в апостолическата префектура.