Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
— Страхува се да не го отровят — заключи полицаят.
— Трябвало е да изпратите да му донесат храна от къщи — каза свещеникът.
— Не иска да безпокоят жена му.
Сякаш говореше на себе си, свещеникът измънка: „Ще говоря за всичко това с кмета.“ Понечи да продължи към дъното на коридора, където кметът бе наредил да му построят блиндиран кабинет.
— Няма го — каза полицаят. — От два дни си е в къщи, боли го зъб.
Отец Анхел отиде у тях. Лежеше проснат в хамака, а върху стол до него имаше кана със солена вода, флакон с хапчета и патрондаша с револвера. Бузата му още беше подута. Отец Анхел примъкна един стол до хамака.
— Наредете да ви го извадят — каза той.
Кметът изплю в легенчето глътката солена вода. „Лесно е да се каже“ — рече той, все още наведен над легенчето. Отец Анхел разбра. Каза много тихо:
— Ако ме упълномощите, ще говоря със зъболекаря. — Пое дълбоко въздух и се осмели да добави: — Той е разбран човек.
— Като магаре — каза кметът. — И да трябва да го надупча с куршуми, пак ще си е същият.
Отец Анхел го проследи с очи до мивката. Кметът отвори крана, подложи подутата буза под струята студена вода и я държа така един миг, с израз на възторг. После сдъвка едно хапче и пи вода от чешмата, като я изливаше с шепи в устата си.
— Наистина — настоя свещеникът, — мога да поговоря със зъболекаря.
Кметът нетърпеливо махна с ръка:
— Правете каквото искате, отче.
Легна по гръб в хамака, със затворени очи, със скръстени на тила ръце, като дишаше учестено и ядосано. Болката започна да отстъпва. Когато отново отвори очи, отец Анхел безмълвно го наблюдаваше, седнал край хамака.
— Какво ви води насам? — попита кметът.
— Сесар Монтеро — отвърна свещеникът без предисловие. — Този човек има нужда да се изповяда.
— Изолиран е — каза кметът. — Утре, след предварителното следствие, може да го изповядате. В понеделник трябва да го изпратя.
— Затворен е четиридесет и осем часа — каза свещеникът.
— А аз вече две седмици се мъча с тоя зъб — каза кметът.
В тъмната стая комарите започваха да бръмчат. Отец Анхел надзърна през прозореца и видя един яркорозов облак да плува над реката.
— А въпросът за храната? — попита той.
Кметът се измъкна от хамака, за да затвори вратата на балкона. „Аз изпълних дълга си — каза той. — Не иска да безпокоят жена му, нито приема храна от хотела.“ Зае се да пръска стаята. Отец Анхел потърси кърпа в джоба си, за да не се разкиха, но вместо кърпа напипа смачканото писмо. „Ах!“ — възкликна той, като се мъчеше да изглади писмото с пръсти. Кметът престана да пръска. Свещеникът си запуши носа, но усърдието му бе напразно — кихна два пъти. „Кихайте, отче“ — каза му кметът. И подчерта с усмивка:
— Живеем при демокрация.
Отец Анхел също се усмихна. Показа затворения плик: „Забравих да пусна това писмо в пощата.“ Намери кърпата в ръкава и обърса носа си, раздразнен от препарата против насекоми. Продължаваше да си мисли за Сесар Монтеро.
— Все едно, че го държите на хляб и вода — каза той.
— Щом това му харесва — каза кметът, — не можем да го храним насила.
— Най-много ме тревожи съвестта му — каза свещеникът.
Без да маха кърпата от носа си, той проследи с очи кмета из цялата стая, докато свърши да пръска. „Сигурно много го гризе, щом се страхува да не го отровят“ — каза кметът и остави пръскачката на пода.
— Той знае, че всички обичаха Пастор — рече след това.
— И Сесар Монтеро също — възрази свещеникът.
— Но работата е там, че убитият е Пастор.
Свещеникът се загледа в писмото. Въздухът стана синкав. „Пастор — измърмори той. — Не му остана време да се изповяда.“ Кметът запали лампата, преди да се пъхне в хамака.
— Утре ще съм по-добре — каза той. — След предварителното следствие ще можете да го изповядате. Става ли?
Отец Анхел се съгласи. „Само за успокоение на съвестта му“ — настоя той. Изправи се тържествено. Препоръча на кмета да не взема много хапчета, а кметът му отвърна, напомняйки му да не забрави писмото.
— И още нещо, отче — каза кметът. — Опитайте се на всяка цена да поговорите със зъбаря. — Погледна свещеника, който вече слизаше по стълбата, и добави, отново усмихнат: — Всичко това допринася за укрепването на спокойствието.
Седнал пред вратата на канцеларията, пощенският чиновник гледаше как следобедът отмира. Когато отец Анхел му подаде писмото, той влезе вътре, наплюнчи с език марка от петнадесет сентавос — за въздушна поща, и таксата за строежи. Продължи да рови в чекмеджето на писалището. Когато уличните лампи светнаха, свещеникът сложи няколко монети върху тезгяха и излезе, без да каже довиждане.