Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Защо правиш това?
Фарид Мансур обмисли отговора си. Да каже, че го прави за родината или вярата, означаваше да признае, че знае, че тук има нещо повече от това да помогне на гостуващ сънародник. Фарид Мансур не беше направил нищо незаконно — може би ако не се брои пластмасовата карта — и ако седящият до него смяташе да извърши нещо такова, той не искаше да научава за това.
— Мансур? Попитах те нещо.
— Да, господине… Аз… Помолиха ме да направя услуга на сънародник и…
— Някога да си привличал вниманието на властите?
— Не, господине. Живея кротко със семейството си.
— А жена ти? Тя с какво се занимава?
— С онова, с което се занимава всяка добра жена. Грижи се за дома и семейството.
— Добре. Значи малко допълнително пари са добре дошли.
— Да, господине.
— Цената на петрола пак се е повишила.
Мансур си позволи да се усмихне.
— Да, господине.
— Предполагам, нашият общ приятел ти е платил хиляда долара.
— Да, господине.
— Ще ти дам още хиляда.
— Благодаря, господине.
— И това цвете за жена ти.
Халил сложи цветето над жабката.
— Благодаря, господине.
Колата летеше на север по крайбрежната магистрала към Санта Барбара.
— Би трябвало да стигнем хотела след по-малко от два часа — каза Мансур.
Халил погледна часовника на таблото. Беше 19:30, слънцето потъваше в океана. По хълмовете от дясната му страна бяха накацали големи къщи, до една обърнати към морето.
— Това е по-живописният път до Санта Барбара, господине — каза Фарид Мансур. — Ако желаете, в неделя можем да се върнем по автострадата.
На Халил не му пукаше за пейзажите, пък и нито той, нито Фарид Мансур щяха да се върнат в Бевърли Хилс в неделя. Но за да го успокои, отвърна:
— Както кажеш. — И добави: — Оставям се в ръцете ти.
— Да, господине.
— А ние и двамата сме в ръцете на Всемогъщия.
— Да, господине.
Всъщност, помисли си Халил, Мансур щеше да се озове в ръцете на Всемогъщия след около два часа и най-сетне щеше да се прибере у дома.
А колкото до Чип Уигинс, който бе един от пилотите, бомбардирали Триполи преди седемнадесет години, и който може би бе убиецът на семейството му, той щеше да е в ада още преди слънцето да изгрее.
След това Халил щеше да продължи към Ню Йорк, за да уреди една друга недовършена работа.
5
На няколко километра северно от Санта Барбара Фарид Мансур зави към хотел Бест Уестърн, заобиколи сградата и спря на паркинга отзад. Халил слезе.
— Отвори багажника.
Мансур се подчини и Халил надникна вътре. В багажника имаше дълъг сак. Отвори го. Вътре имаше тежка щанга и касапски трион. Халил докосна острите му неравни зъби и се усмихна.
Затръшна капака на багажника и каза на Мансур:
— Заключи.
Мансур заключи колата с дистанционното, Халил взе ключовете и му махна към хотела.
Влязоха през задния вход — Мансур го отвори с картата си. Завиха по някакъв коридор и спряха пред стая 140. На дръжката на вратата бе окачена табелка НЕ БЕЗПОКОЙТЕ. Мансур отвори с картата и отстъпи настрана, за да направи път на госта си, но Халил му махна да влезе пръв, последва го и заключи. Взе картата от Мансур и я прибра в джоба си.
Беше приятна стая с две големи легла. На едното имаше багаж — черен куфар и черен брезентов чувал.
— Кога нае стаята? — попита Халил.
— В три следобед, господине. За две нощи. Трябва да я освободя вдругиден, до един на обед.
— Сам ли донесе багажа?
— Да, господине. От мястото, където оставихме колата.
Халил отиде до багажа и извади от портфейла си два малки ключа — бяха му ги дали в Кайро.
Отключи брезентовия чувал, разкопча го и видя няколко комплекта дрехи, но по-голямата част от съдържанието му бяха други неща, които бе поискал за мисията си.
Фарид Мансур беше отишъл при прозореца и се взираше към паркинга.
Халил затвори и заключи чувала, после отвори куфара. Вътре бяха другите неща, които щяха да са му нужни за мисията — пари в брой, кредитни карти, подправени паспорти и документи, няколко карти, бинокъл, мобилен телефон и зарядно. И един Коран.
В куфара имаше и малък сак и той отвори и него. Вътре намери инструментите на смъртта, които бе поискал — автоматичен пистолет 45-и калибър с резервни пълнители, дълъг остър като бръснач нож и няколко по-малки. Имаше и кожени ръкавици и гарота. Ледокопът, за който беше помолил, също бе там.