Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ерик беше затрупан от задължения в кухнята, което се случваше често, когато ставаше много напрегнато. Макар че работата на майка му бе само да сервира на клиентите, Мило й разрешаваше да контролира и кухнята, защото Фрида не се церемонеше да казва на всекиго какво трябва да се свърши. Това, че тя винаги, или почти винаги, беше права при оценките за задълженията на всеки от персонала, не пораждаше раздразнение. През изтеклите години много жени бяха постъпвали на работа и напускали, но съвсем малко разкриваха пред Мило причината за заминаването си. Отговорът му винаги беше един и същ: тя му е стара приятелка, а те — не.
Поради ред обясними причини всички се държаха като семейство — Фрида и Ерик, Мило и Розалин, съпруг и съпруга, брат и сестра. Въпреки че спяха в различни стаи, Мило в своята, Фрида в един килер над кухнята, Розалин в моминската си стая и Ерик в ковачницата, от събуждане до лягане те играеха естествено ролите си. Фрида управляваше хана като свой и Мило не се опитваше да я командува, най-вече защото тя вършеше чудесна работа, а освен това той повече от всеки друг разбираше болката, с която ежедневно живееше Фрида. Макар че не го бе признала пред никого, тя все още обичаше барона и Мило бе убеден, че нейното искане за припознаване на сина й всъщност е изкривено признание за тази любов, отчаяно включване в нещо изплъзнало се във времето, когато за кратко тя е обичала и е била истински обичана.
Ерик блъсна вратата към общата зала, внесе нова бъчонка евтино вино и я остави в краката на Мило зад тезгяха. Ханджията отмести празната от специалната цилиндрична поставка, а младежът с лекота повдигна и постави на нея новата. Мило нагласи чиста канелка пред чепа и с един удар ловко го изби, после си наля малка чашка и пробва съдържанието.
— Защо — каза той с гримаса на лицето — като се намираме сред най-хубавите вина в света, пием тази течност?
— Защото можем да си позволим само това, Мило — засмя се Ерик.
— Имаш дразнещата привичка да бъдеш честен — повдигна рамене кръчмарят. И с усмивка допълни: — Е, крайният резултат е един и същ, нали? Три кани от това те гипсират също както три кани от най-хубавото на барона.
При споменаването на барона веселото изражение изчезна от лицето на Ерик.
— Отде да знам — каза той и се обърна настрани.
— Съжалявам, момче. — Мило го стисна леко за рамото.
— Не беше нарочно, Мило — значи няма защо да говорим — вдигна рамене Ерик.
— Защо не си поотдъхнеш? — каза ханджията. — Виждам, че нещата се поуспокояват.
Това накара Ерик да се ухили, защото шумът в хана беше почти оглушителен.
— Щом казваш.
Ерик се измъкна иззад тезгяха и се запровира към вратата. Розалин го погледна с упрек.
— Ще се върна — произнесе той само с устни и тя вдигна очи към тавана все едно, че се готвеше да припадне. После отново заприбира каните и чашите от масите.
Есента беше дошла и всеки момент можеше да застудее. Макар че планините на Даркмоор не бяха толкова високи като Келбастиъс на запад или Зъбът на света в далечния север, снегът все пак покриваше върховете им през студените зими и сланата беше постоянна заплаха за фермерите през този сезон.
Ерик закрачи към градския площад. Няколко момчета и момичета седяха на ръба на градския фонтан пред Дома на винарите и фермерите. Ру говореше тихо на някакво девойче, което се смееше на намеците му, но го следеше с подозрение и използуваше ръцете си, за да ограничава опитите му да изследва анатомията й.
— Добър вечер, Гуен, — каза Ерик. — Здрасти, Ру.
Лицето на момичето просветна, когато видя Ерик. Гуен беше едно от най-красивите момичета в града, с червена коса и големи зелени очи, и се бе опитвала да привлече вниманието на Ерик доста пъти. Сега тя решително отблъсна ръцете на Ру и му се усмихна. Няколко от другите градски момчетии поздравиха помощника на ковача, а Ру каза:
— Свършихте ли в хана?
— Само почивка — поклати глава Ерик. — Трябва да се връщам след няколко минути. Просто излязох да подишам чист въздух. Вътре е страшно задимено, а и този шум…
Гуен понечи да каже нещо, но изражението на Ру накара Ерик да се обърне. В светлината на факлите, забучени около фонтана, се появиха две фигури, облечени в изящни дрехи. На кръста на всеки се поклащаше сабя.
Гуен скочи и опита неловък поклон. Другите я последваха. Ерик остана неподвижен. Ру седеше със зяпнала уста.
Стефан и Манфред Даркмоор огледаха събраните момчета и момичета. Бяха горе-долу на тяхната възраст, но надменността им и скъпото облекло ги отличаваха така силно, като че ли бяха лебеди, носещи се между гъски и патици. От начина, по който вървяха, беше очевидно, че са пили, защото пристъпваха прекалено внимателно.