Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)». Краткое содержание книги:
— Няма да има друго, Малас! Кой държи карфиола в града?
Малас погледна писмото — речник и видя, че срещу карфиола е изписано кокаин.
— Казва се Христо Балъка, шефе!
— Добре, моето момче, — каза старата кримка. — Обледете го…
Такава дума нямаше в българския език, но в речника на Козела това означаваше хвърлете го под леда.
„Трудна работа, д’еба мама му“ — си мислеше Любомир Лазов, докато слушаше тези думи.
— А после? — плахо попита той.
— Малас, — каза Козела — имаш глас на недоклатена девственица. Свърши това, което ти заповядвам. Отстрани хористите на Христо Балъка и когато си готов, обади ми се.
Беше шести февруари. На осми се обади младият Ас:
— Козел, Балъка е обледен! А сега?
— Разпилей пилците! — уморено каза Козела. Маласа отново погледна писмото — речник и срещу тази на пръв поглед невинна фраза установи по трудната част от заповедта — „Избий всички от приближените му, не посягай на жена и деца.“ С дебело подчертано пишеше — „под никакъв претекст“.
На десети февруари Маласа се обади отново:
— Добре, шефе, а сега?
— Създавай новата структура и тръгвай на изток — отсече Козела, а това означаваше едно-единствено нещо: „упълномощи нов наркобос във Видин и тръгвай към следващото пристанище“.
На дванадесети февруари Маласа се обади отново:
— Структурите заработиха, шефе! Аз съм следващият пункт. Какво очакваш от мен?
— Сложи индиго — беше отговорът.
Маласа отново отгърна писмото и разчете посланието: „Постъпи по същия начин докато траят студовете. Запролети ли се ще сменим тактиката“.
— Трябват ми пари! — каза Маласа.
— И на мен, — отговори Козела — но аз си ги заработвам сам. Ще ти пратя карфиол в пункт А. Реализираш ли го, десет процента са твоя лична печалба. Провалиш ли се, няма да стигнеш до пункт С. Разбра ли ме, малкия?
— Опитвам се, — отговори Маласа. — Как ще стигне пратката до мен?
— О-о-о, моето момче, — с такова отегчение звучеше Козела — до тебе няма да стигне нищо. Но тези, които ти си назначил и управляваш ще трябва да ти се отчитат на всяко първо и петнайсето число от месеца.
— Значи можем да говорим и за проценти? — невярващ на слуха си попита Маласа.
— Сериозен въпрос, млади господине, може би най-сериозния! Тридесет процента остава за глутницата.
— За какво? — не разбрал попита Лазов.
— За отбора, исках да кажа — каза Козела. — Десет процента за сюзерена, останалото ще разпределяте по вътрешна договорка и под твое командване. За останалото ще се разберем по най-простия начин, малкия. Пишеш ли?
След няколко секунди Маласа отговори:
— Вече, да!
Козела му продиктува единайсет цифри, после каза:
— Останалите седемдесет процента ще отидат там, където гласът ще ти заповяда. Цифрите са единадесет, Малас, дванайсетият стоппатрон, тринайсетият фаталният, момче, дебалансира! Малас?
— Кажи, шефе?
— За твое сведение проникне ли в тебе дебалансиран патрон, няма отърваване, приятелю! Жена е измислила тази система. И от нея спасение няма. Действай, приятелю! Очаквам да се обадиш от пункт С.
— Приключих с пункт С — беше следващият рапорт на Маласа.
— Много добре, момче! Започваш да влизаш в професията. Провери дали са преведени сумите и ми се обади! Чакам те до тридесет минути. Тридесет и една е късно. Ясен ли съм?
— Да, шефе! — каза Маласа.
Козела легна да спи. Беше в един частен хотел, във Велико Търново. Макар че температурите бяха около нулата, той отвори прозореца, хвърли последен поглед върху Царевец и Трапезица, легна, зави се, но в лявата си ръка държеше джи ес ема. Вибрациите щяха да го събудят непременно…
И го събудиха.
— Всичко е наред, шефе! — каза възбуденият глас на Маласа — Северния път е овладян, сметките са преведени. Потвържденията са в джоба ми.
— Добре, Любчо, — каза сънливият Козел — тогава да се срещнем някъде в центъра на страната. Във Велико Търново, например. Има ли прилични хотели в старата столица?
— О, да, г-н генерал! Предлагам да се видим в грандхотел „Велико Търново“.
— Добре, момче! — каза Козела. — Когато стигнеш там обади ми се! Дотогава не ме търси!
После изключи телефона и спа непробудно десет часа.
След известно разиграване Козела се срещна с Маласа в един крайпътен мотел край Дряново. Беше се уверил, че младокът е чист и затова влезе спокойно в заведението.
— Шефе…
— Млък! — уморено каза Козела.
Седна срещу него и извади някаква книга, която на пръв поглед приличаше повече на речник.
— Малас, — каза той — книгата е куха. Сега ще вземеш, ще я разгърнеш и ще поставиш всичките си отчети в нишата. Действай!