Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
мъртви тела. По дяволите, дори ги създавам. Но да видиш
труп, който е балсамиран и лежи омиротворено и красиво наг-
ласен... ами, беше зловещо. За Лиса също беше странно, осо-
бено след като не ѝ се случваше да се сблъсква със смъртта
толкова често, колкото на мен.
Татяна беше облечена в блестяща копринена рокля в наси-
тен оттенък на пурпурното – традиционният цвят за кралско
погребение. Роклята с дълги ръкави бе украсена със сложна
плетеница от перли. Често бях виждала Татяна в червено –
цвят, свързан с фамилията Ивашков – и бях доволна, че пур-
пурното е традиционният цвят за едно кралско погребение.
Червената рокля би била твърде силно напомняне за кърва-
вите ѝ снимки, които бях видяла на изслушването, снимки,
които се опитвах да изтрия от съзнанието си. Около шията
ѝ висяха нанизи със скъпоценни камъни и перли, а върху си-
веещата ѝ коса проблясваше златна корона с диаманти и аме-
тисти. Някой бе свършил отлична работа с грима на Татяна,
но дори и той не бе могъл да прикрие бледността на кожата
ѝ. По природа мороите са бледи. В смъртта ставаха бели като
тебешир – също като стригоите. Гледката подейства на Лиса
толкова силно, че тя се олюля леко и извърна глава. Уханието
на рози изпълваше въздуха, но сладостта му се смесваше с
лекия дъх на разложението.
34
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
Отговарящата за организацията на погребението забеляза
Лиса и ѝ нареди да заеме отреденото ѝ място – след като пре-
ди това измърмори неодобрението си от неподходящия ѝ из-
бор за траурно облекло. Острите думи върнаха рязко приятел-
ката ми в реалността и тя се подреди до петте кралски особи,
застанали от едната страна на ковчега. За да не гледа директно
мъртвата кралица, Лиса отклони поглед леко встрани. Скоро
се появиха носачите и вдигнаха товара си, като използваха ук-
расените с рози дръжки, за да положат ковчега на раменете си,
след което бавно го понесоха навън към очакващата ги тъл-
па. Всички носачи бяха дампири. Бяха облечени в официални
костюми, което отначало ме смути, но сетне осъзнах, че всич-
ки са дворцови пазители – с изключение на един. Амброуз.
Както винаги, той изглеждаше прекрасно и се взираше право
напред с безизразно лице.
Запитах се дали Амброуз наистина тъгува за Татяна. Тол-
кова бях погълната от проблемите си, че забравях, че ставаше
дума за погубен живот, за някого, когото навярно мнозина са
обичали. Амброуз беше защитил Татяна, когато ѝ бях бясна
заради декрета за възрастта. Наблюдавайки го през очите на
Лиса, ми се искаше да съм там и да поговоря лично с него. Той
трябваше да знае нещо повече за писмото, което бе пъхнал в
ръката ми в съдебната зала. Със сигурност той не беше обик-
новено момче за поръчки.
Процесията се придвижи напред и сложи край на размиш-
ленията ми за Амброуз. Пред ковчега имаше други участници
в церемонията. Кралските персони в натруфени одежди наис-
тина представляваха бляскава гледка. Униформени пазители
носеха знамена. Музиканти с флейти вървяха най-отзад и сви-
реха траурна мелодия. От своя страна Лиса беше много добра
в представянето си на публични места и пристъпваше бавно
и величествено, с вродена елегантност и грация. Гледаше спо-
койно и уверено. Разбира се, не можех да я видя отстрани, но
можех да си представя какво виждат зрителите. Беше красива
и царствена, достойна наследница на рода Драгомир, и се на-
дявах, че все повече и повече ще го осъзнава. Щяха да ни се
спестят доста усилия, ако някой променеше закона за гласува-
не, така че да не се налага да търсим изчезнал роднина.
35
р и ш е л м и й д
Изминаването на траурния маршрут отне доста време. Дори
когато слънцето започна да се скрива под хоризонта, продъл-
жаваше да е горещо. Лиса започна да се поти, но знаеше, че
нейното неудобство е нищо в сравнение с това на тези, които
носеха ковчега. Ако на многобройните зрители им беше горе-
що, с нищо не го показваха. Проточваха вратове, за да видят
по-добре шоуто, разиграващо се пред тях. Лиса не обръщаше
особено внимание на зяпачите, но по израженията на лицата
им разбрах, че ковчегът не беше единственото, от което се ин-
тересуваха. Те наблюдаваха и Лиса. Слуховете за това, което
бе направила за Дмитрий, бяха като огромен пожар, който се
бе разпрострял в света на мороите, и макар че мнозина бяха