Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Заслепителят на зрака вече е твърде близо до света - заговори Мелайне. - Шарката е някак усукана. В съня ние все пак виждаме много неща, които може да се случат или не, но има твърде много възможности. Не можем да ги различим една от друга. Съдбата на народа ни е неясна за сънебродниците, както и съдбата на Кар-а-карн, щом плюе в окото на Заслепителя на зрака в Последния ден. Не знаем истината за онова, което е видяла Авиенда.
- Трябва да проверим - каза с твърд като камък поглед Сорилея. - Трябва да разберем. На всяка жена ли се показва това видение вместо другото, или преживяното е уникално?
- Еленар от Дарин - каза Амис. - Обучението й е почти завършено. Тя ще е следващата, която ще посети Руйдийн. Можем да помолим Хайде и Шани да я окуражат.
Авиенда едва потисна трепета си. Много добре знаеше колко „окуражаващи” могат да са Мъдрите.
- Това би било добре - рече Баир и се наведе напред. - Може би точно това става, когато някоя мине за втори път през стъклените стълбове? Може би точно затова е забранено.
Никоя не погледна към Авиенда, но тя усещаше, че я преценяват. Стореното от нея _наистина_ беше забранено. Говоренето за случилото се в Руйдийн също беше табу.
Нямаше да последват укори. Руйдийн не я беше убил. Колелото беше изпрело това. Баир продължаваше да се взира в празното. По страните и гърдите на Авиенда започна да се стича пот.
„Не ми липсват баните”, каза си тя твърдо. Не беше мекушава влагоземка. Все пак шатра за потене не беше наистина нужна от тази страна на планините. Нямаше го жестокия студ нощем, тъй че горещината на шатрата бе задушаваща и не носеше разтуха. А и водата _все пак_ беше достатъчно изобилна за къпане.
Не. Тя стисна зъби.
- Може ли да говоря?
- Не бъди глупава, момиче - каза Мелайне. Беше със закръглен корем, срокът й наближаваше. - Ти вече си една от нас. Не е нужно да искаш разрешение.
Момиче? Щеше да отнеме време, докато наистина започнеха да я виждат като една от тях, но все пак полагаха усилие. Никоя не й предложи да направи чай или да налее вода в котела. След като нямаше чирачка или гай-шайн подръка, се редуваха с тези задачи.
- По-малко ме притеснява дали видението се повтаря - каза Авиенда, - отколкото показаното ми. Ще се случи ли? Можем ли да го спрем?
- Руйдийн показва два типа видение - обясни Кимер. Беше по-млада от другите, може би с по-малко от десет години по-възрастна от Авиенда, с тъмночервена коса и дълго смугло лице. - Първото гостуване е какво би могло, второто, според стълбовете - какво се е случило.
- Третото видение би могло да е едното или другото - каза Амис. - Стълбовете винаги показват миналото точно. Защо да не покажат и бъдещето също толкова точно?
Сърцето на Авиенда подскочи.
- Но защо - заговори тихо Баир - стълбовете ще показват нещо отчайващо, което не може да се промени? Не. Отказвам да го повярвам. Руйдийн винаги ни е показвал това, което е трябвало да видим. Да ни помогне, не да ни унищожи. Това видение също трябва да има някаква цел. Да ни окуражи към по-голяма чест?
- Не е важно - отсече Сорилея.
- Но… - понечи да възрази Авиенда.
- Не е важно - повтори Сорилея. - Ако това видение беше непроменимо, ако съдбата ни е да… паднем… както се изрази ти, би ли спряло това някой от нас да се бори да го промени?
В шатрата се възцари тишина. Авиенда поклати глава.
- Трябва да се отнасяме към него все едно, че може да се промени - заяви Сорилея. - Най-добре да не се занимаваме с въпроса ти, Авиенда. Трябва да решим какво да правим.
Авиенда кимна неволно.
- Аз… Да, права си, Мъдра.
- Но какво да правим? - попита Кимер. - Какво все пак променяме? Последната битка _трябва_ да бъде спечелена.
- Почти ми се иска видението да е непроменимо - каза Авиенда. - Защото поне доказва, че печелим тази битка.
- Нищо не доказва - каза Сорилея. - Една победа на Заслепителя на зрака би разбила Шарката, тъй че никое видение за бъдещето не би могло да е сигурно или благонадеждно. Дори с пророчества за това, което би могло да се случи в бъдещи Векове, ако Заслепителят на зрака спечели тази битка, няма да остане нищо.
- Това видение, което ми се появи, трябва да има нещо общо със замисъла на Ранд - каза Авиенда.
Обърнаха се към нея.
- Утре - каза тя. - Според това, което ми казахте, той се подготвя за важно откровение.
- Кар-а-карн… обича драматични изяви - каза Баир с тон, в който звучеше обич. - Той е като къкривец, който се е трудил цяла нощ да си направи гнездо, за да може да пее сутринта на всички, които ще го слушат.
Авиенда се беше изненадала, когато откри събраното в Мерилор множество. Беше го намерила само благодарение на връзката си към Ранд ал-Тор, която трябваше да й покаже къде е той. Когато дойде тук и завари толкова много хора на едно място, със събраните сили на влагоземците, се зачуди дали това не е част от видяното. Дали това събиране не е началото на онова, което щеше да стане според видението й?