Богинята на светлината

Хваната натясно в полупияно състояние, Артемида преглътна, обмисляйки внимателно притеснителните думи на брат си.

— Онази проклета объркана смъртна, която се всели в тялото на Персефона! Тя направи това с теб, нали? — остро каза Артемида.

— Смъртната никак не беше объркана. Тя съвсем ясно избра Хадес вместо мен. Както и богът на подземния свят избра нея пред всички останали жени, смъртни и безсмъртни.

— Е, надявам се глупавата смъртна да почита достойно Хадес. Може да властва над мъртвите, но е бог и независимо колко странни са вкусовете му, заслужава раболепно обожание.

Аполон потърка челото си, сякаш има главоболие.

— Нещата помежду им не стоят така. Трябва да ги видиш заедно, Артемида. Около тях витае удовлетвореност, която не може да се опише с думи. Навярно не може и да се разбере… — и след кратко мълчание добави — или поне аз не мога да разбера.

— Наблюдавал си Хадес и Персефона? — изумена, Артемида впери поглед в брат си.

— Не Персефона, а смъртната Каролина. Хадес не желаеше Персефона. Той обича душата на смъртната жена, а не на безсмъртната богиня. И не, не съм ги наблюдавал. Поне не както ти си го представяш. Бях гост на Хадес в подземния свят… няколко пъти — завърши той бързо.

Значи ето къде се бе запилявал в последно време. Артемида бе решила, че посещава Древния Свят, за да нагледа оракула си или да забърка нещо интересно, може би една-две незначителни войни. Вместо това той бе гостувал на Хадес в подземния свят? Колко странно!

— Хадес винаги се е различавал от нас, както и от останалите богове. Защо позволяваш на странностите му да те тревожат?

— Ти не разбираш нищо, Артемида!

Очите му гледаха тъжно и вглъбено, което още повече разтревожи Артемида.

— Обясни ми тогава — настоя тя.

— Хадес не ме тревожи. Нито пък смъртната, която той обича. Аз сам се тревожа.

— Говориш безсмислици.

— Може и така да е, но ми е трудно да разбера сам себе си. Всичко, което знам е, че за пръв път, откакто съществувам, зърнах нещо, което желая, а нямам представа как да го получа.

Първата мисъл на Артемида бе да му се присмее и да му напомни, че жените са лесна плячка, но нещо в гласа му спря резкия й коментар. Вместо това тя се взря внимателно в брат си и отпи от питието си.

Аполон изглеждаше уморен, а той никога не изглежда уморен. Възможно ли е да тъгува по смъртна жена? Артемида си спомни за последната смъртна, която бе отхвърлила любовта му. Казваше се Касандра, но тогава той не се затвори в себе си. Ядоса се — толкова се ядоса, че й отне пророческата дарба, дадена й от него. Но смъртни като Касандра бяха изключение. Аполон беше прочут любовник. Нимфи припадаха, само като им се усмихнеше, дори богини се надпреварваха за вниманието му. Възможно ли е желанието за някаква смъртна жена така да е замъгли паметта му, че да забрави собствените си способности на прелъстител?

В този момент настана някаква суматоха и отвлече вниманието й от Аполон. Недалеч от тях малка група горски нимфи, облечени в прозрачни бели роби, говореха шумно и развълнувано, без изобщо да си дават сметка, че всички смъртни мъже наоколо ги зяпат жадно.