Богинята на светлината

— Днешните смъртни са странни — Артемида се обърна към брат си, докато наблюдаваше един ред от развлечени жени, дърпащи ръчките на някакви машини, които мигаха, тракаха и тръбяха противни неща като „Колело на съдбата“. — Сякаш лъскавината и блясъкът на кутиите ги омагьосват.

— Монетни автомати — поправи я Аполон.

Артемида го погледна озадачено.

— Спомняш ли си какво ни каза Бакхус? Тези кутии се наричат монетни автомати.

— Монетни автомати или блестящи кутии, каква е разликата? Остави на Бакхус да слуша смъртните.

Жена на средна възраст, със суичър и клин, спря за момент играта и погледна намръщено богинята, преди да пусне още пари в машината. Аполон хвана лакътя на сестра си и я отдалечи от тракането на машините.

— Не трябва да те чуват да говориш по този начин. И не съди толкова строго Бакхус. Знаеш, че Зевс му заповяда да ни обясни навиците на днешните смъртни, за да можем по-лесно да се смесим с тях. Аполон млъкна и се вторачи изумено в един мъж в безвкусен бял гащеризон, украсен с изкуствени диаманти, който накара група жени да се разпищят от възхищение, като въртеше ханша си и пееше нещо в смисъл, че е „целият разлюлян“5.

— Ако ме питаш, доволен съм, че Бакхус разбира този свят. Голяма част от него е пълна загадка за мен.

— Добре! Ако това ще те накара да спреш да се цупиш, ще направя чар на жената, за да компенсирам грубостта си.

Със саркастично щракване на дългите си, добре оформени пръсти, Артемида накара машината на жената да спре на перфектен ред черешки. Жената изпищя и скочи на крака. Светлините замигаха, а оглушителният вой на сирените възвести, че е спечелила джакпота. Артемида гледаше с отвращение цялата суматоха.

— Днешните смъртни щяха да са далеч по-интересни, ако приличаха на сладки малки кученца, вместо да приличат и да звучат като охранени свине, готови за кланицата.

— Те не са домашни любимци. Нито пък са животни — сряза я Аполон. — И не забравяй, че Зевс ни нареди да не се намесваме в живота им.

— Аз не се намесих, а направих дар. Има огромна разлика. Ако се бях намесила, щях да изгоря ужасните дрехи, с които се е покрила.

Смехът на Артемида, предизвикан от собствените й думи, звучеше като сладка музика. Няколко мъже се обърнаха и й отправиха горещи погледи, които богинята напълно игнорира.

Брат й измърмори някакъв несвързан отговор.

— Аполоне, какво ти е?

— Нищо ми няма! — отвърна той и отново я хвана за лакътя. Поведе я покрай оживените маси за рулетка и блек джак, към един от многото барове, удобно разположени на различни места в цялото казино. Въпреки че двамата безсмъртни носеха туники, които разкриваха голяма част от гладките им тела, те се вписваха отлично в шарената тълпа от служители на казиното и вегаски купонджии. Хората забелязваха поразителната им красота и необикновената грация, с която се движеха. Как биха могли да не забележат? Но никой не смяташе за странно да срещне двойка, която бе облечена така, сякаш току-що е дошла от улиците на древен Рим. В края на краищата, това беше Цезар Палас в града на греха. Тук може да се види всичко.